Да опитомиш планинец

Виктор поклати отрицателно глава.

– Добре тогава.

Юън нареди на Лисандър да пази жените, докато той, Пейгън и Виктор отиваха, за да се срещнат с мъжа, който щеше да им плати.

– Ами ако те види? – попита Катарина. – Може да се уплаши, ако научи че си тук. Не се обиждай, Юън, но си едър и съм сигурна, че ще се стресне, като научи, че си дошъл за отплата.

Беше права.

– Тогава ще накарам Виктор да върже ръцете ми. Можем да се престорим, че ме е довел, за да се увери мъжът, че всичко е наред.

– Но щеше да ни се плати да те возим наоколо, след което да те пуснем – каза Бейвъл. – Ако те види, може да избяга.

– Това е риск, който трябва да поемем. Доста съм едър, за да се скрия където и да било. Все едно ще му е проблем да ме разпознае.

– Имаш право – призна Виктор.

Изпрати Лисандър да донесе въже и след като той се върна, Юън остави Виктор да завърже хлабаво ръцете му зад гърба, за да може да избяга, ако се наложи.

– Не мисля, че това е добра идея – каза Нора. – Не ми допада мисълта да отиваш там по този начин.

Юън ѝ намигна.

– Голямо момче съм. Мога да се оправя.

Нора и Катарина размениха неодобрителни погледи, когато останаха назад.

– Мъже – промърмори Нора под носа си. – Смятат, че са непобедими, а че ние сме крехки.

Катарина кимна, след което се обърна към своя „пазач“.

– Лисандър – каза тя. – Жадна съм. Би ли ми донесъл мяха от фургона, за да пийна вода?

Мъжът се съгласи, но почти веднага, след като се качи във фургона, Катарина го заключи вътре.

– Кат! – извика той ядосано, удряйки по вратата толкова силно, че Нора очакваше да я изкърти от пантите. – Освободи ме. Мразя като правиш така.

Тя се усмихна дяволито на Нора и плесна триумфално с ръце.

– Готова ли си разкрием мъжа?

– Със сигурност.

Обединени от пакостта, и двете се насочиха към конюшните, за да намерят Виктор, Бейвъл, Пейгън и Юън напълно сами, във вкиснато настроение.

– Може би сме подранили? – предположи Виктор с надежда, докато двамата с Бейвъл крачеха напред-назад в последното отделение на конюшнята.

– Може би са ни зарязали – допълни Бейвъл. – Може би никога не е имал намерение да ни плати.

– А може би ни е видял и се крие – предположението на Юън беше най-разумно.

Виктор кимна.

– Най-вероятно. Бейвъл, остани тук, а ние ще огледаме наоколо и ще проверим, дали ще го намерим.

Юън се освободи от въжетата и ги подаде на Бейвъл. Катарина се изправи, когато мъжете минаха край тях. Лицето на Юън помръкна, щом ги видя сами.

– Къде е Лисандър? – изръмжа той.

Катарина не трепна нито от тона му, нито от заплашителното му поведение.

– При фургона. Мъжете винаги лесно се хващате в капана, когато една жена знае как да ви хване.

Юън не беше доволен от думите ѝ.

– Какво ти има, че заключваш хората във фургона си, Катарина? Смятам, че някой трябва да го запали.

Жената ахна.

– Дори не го казвай. Този фургон принадлежеше на дядо ми и на баща му преди това.

– Да – каза Бейвъл. – Ще ни донесе лош късмет, ако сега го изгубим. Призраците им вечно ще ни преследват.