Да опитомиш планинец

Тя издърпа ризата му, докато накрая той не я свали.

Нора изстена, докато прокарваше дланите си по раменете и надолу по ръцете му, където стисна мускулите му.

– Харесва ми как изглеждаш.

И той се чувстваше по същия начин.

Тя постави ръце на бицепсите му.

– Сега движи ръцете си.

Той го направи, а тя прехапа устна, сякаш изпитваше болка, породена от чисто сексуално блаженство.

– Не правя нищо, Нора.

– Знам, но начинът, по който усещам мускулите ти… – прошепна му тя.

Той поклати глава, удивен от нея. Нора прокара ръце през косата му, докато хапеше устните му. Харесваше му начинът, по който тази жена го целуваше; по който го гледаше, сякаш за нея е единственият мъж на света.

Тя го бутна обратно на леглото и го яхна през кръста.

– Кажи ми как да те задоволя.

– Ти го правиш, дори само когато си с мен.

Тя се усмихна.

– Наистина ли?

Той кимна утвърдително.

Усмивката ѝ се разшири, докато се отъркваше във възбудените му слабини. Усещането къде се намираше тя, го накара да изстене и той си представи колко по-добре би се чувствал, ако свалеше панталона си.

– Няма ли нещо друго, което мога да направя?

– Това е добро начало, любима – той се пресегна и развърза роклята ѝ, докато накрая гърдите ѝ не се разкриха пред жадния му поглед.

С разтуптяно сърце, Юън я придърпа близо до себе си.

Колко странно беше, че единственото място, където се чувстваше у дома, беше в прегръдката ѝ. Караше го да се усеща щастлив и желан.

Никой досега не му беше предлагал толкова много.

Ожени се за нея.

Искаше му се да може го направи. Но не знаеше коя е тя. Кое беше семейството ѝ.

Има ли значение?

Да, има. Политиката не беше нещо непознато в живота на семейството му, и каквото и решение да вземеше, щеше да се отрази и на тях.

Дори бягството му с Айзобел беше довело до ожесточение, причинило смъртта на безброй членове на клана МакАлистър. Враждата бе отнела живота на почти всичките братя на снаха му. Беше причинило години смърт и пропиляване на собственост. Пълно опустошение. Той не можеше просто да си избере момиче и да се ожени за нея. Всичко, което стореше, щеше да се отрази на клана му и на живота на братята му. И въпреки че знаеше това, той не можеше да се насили да стане от леглото и да я остави. Тя беше като някакво липсващо парче от него.

Важна част от него.

Нора се взря в лицето на Юън, когато той прекъсна целувката им, отдръпвайки се, за да я погледне. Ръцете му бяха подпрени от двете ѝ страни и той се взираше в нея, сякаш се опитваше да запомни лицето ѝ.

– Какво ви тревожи, милорд, че изглеждате така, сякаш е дошло Второто Пришествие?

– Кажи ми, коя си ти, Нора. Кое е семейството ти.

– Наистина ли е от такова значение? Не може ли да бъда просто селянка?

– Такава ли си?

– Ако кажа „да“, ще ме изгониш ли?

Той прокара показалец по извитата ѝ вежда и изучаваше лицето ѝ, сякаш се опитваше да разбере истината.