Прагът на вечността [bg]

— И какво ще направиш?

— Ще кажа на Боби — отговори Джордж. — Той ще реши.

Излезе от кабинета. Качи се с асансьора на петия етаж. Няколко служители от Министерството на правосъдието тъкмо излизаха от кабинета на Боби. Джордж надзърна вътре. Както обикновено, Боби беше свалил сакото, ръкавите на ризата му бяха навити и беше сложил очила. Явно току-що беше приключил с някаква среща. Джордж погледна часовника си: разполагаше с няколко минути преди следващата. Влезе вътре.

Боби го поздрави топло.

— Здрасти, Джордж. Как вървят работите при теб?

Винаги се държеше така от деня, когато Джордж си беше въобразил, че се кани да го удари. Боби се държеше с него като с приятел от детинство. Джордж се питаше дали това не е някакъв модел. Може би Боби трябваше да се скара с някого, преди да се сближи с него.

— Лоши новини — рече той.

— Сядай и ми кажи.

Джордж затвори вратата.

— Хувър казва, че е намерил комунист в кръга на Мартин Лутър Кинг.

— Хувър е един минетчия, който създава главоболия — отвърна Боби.

Джордж се изуми. Да не би Боби да казваше, че Хувър е обратен? Изглеждаше невъзможно. Може би просто говореше обидно.

— Нарича се Стенли Левинсън — обясни той.

— Кой е той?

— Адвокат, с когото доктор Кинг се е съветвал по данъчни и други въпроси.

— В Атланта?

— Не, Левинсън е в Ню Йорк.

— Не звучи да е наистина близък на Кинг.

— Не вярвам да са близки.

— Но това надали има значение — изнурено рече Боби. — Хувър винаги може да изкара нещата по-лоши, отколкото са.

— От ФБР твърдят, че Левинсън е комунист, но не искат да ми кажат с какви доказателства разполагат. На Вас обаче може да кажат.

— Не искам да знам нищо за техните източници на информация — Боби отбранително вдигна ръце с дланите напред. — Оттам нататък ще вземат да ме обвиняват за всяко проклето изтичане на информация.

— Те дори нямат номера на партийната членска карта на Левинсън.

— По дяволите, те не знаят. Просто гадаят. Но това няма значение. Хората ще повярват.

— Какво ще правим?

— Кинг трябва да скъса с Левинсън — решително каза Боби. — Иначе Хувър ще пусне този слух, ще навреди на Кинг и цялата бъркотия с гражданските права само ще се усложни.

Джордж не смяташе кампанията за граждански права за „бъркотия“, но братята Кенеди я смятаха. Не това обаче беше важното. Обвинението на Хувър беше заплаха, с която трябваше да се справят, и Боби беше прав: най-простото решение беше Кинг да скъса с Левинсън.

— А как ще накараме доктор Кинг да направи това? — попита Джордж.

— Ти ще отлетиш за Атланта и ще му кажеш — отговори Боби.

Джордж се уплаши. Мартин Лутър Кинг се славеше с противопоставянето на всяка власт, а Джордж знаеше от Верина, че не е лесно човек да го придума за нещо нито в частния, нито в обществения му живот. Но прикри опасенията си зад маска на спокойствие.