Прагът на вечността [bg]

В пет и половина Нели си взе чантата и се приготви да тръгва.

— Пази се сега — каза тя на Мария.

— И ти.

— Не, говоря сериозно — възрази Нели и излезе, преди Мария да успее да я попита какво иска да каже.

Дейв Пауърс се появи след минута. Поведе я навън покрай Западната колонада, край входа за басейна и отново вътре и нагоре с асансьора.

Вратите се отвориха в просторно преддверие с два канделабъра. Стените бяха боядисани в синьо-зеления цвят, за който Мария знаеше, че се нарича eau de nil. Почти нямаше време да го огледа.

— Намираме се в Западната дневна — обяви Дейв и я поведе през отворен вход в неофициална стая с удобни дивани и висок сводест прозорец с изглед към залеза.

Тук бяха същите две секретарки, Джени и Джери, но нямаше никой друг. Мария седна и се запита дали някой ще се присъедини към тях. На ниската масичка имаше поднос с коктейлни чаши и кана.

— Пийни дайкири — предложи Дейв и наля, без да дочака отговора й. Мария не пиеше често алкохол, но сега отпи и й хареса. Взе си кифличка със сирене от подноса със закуски. За какво беше всичко това?

— Ще се присъедини ли към нас Първата дама? — попита тя. — Много искам да се запозная с нея.

Последва кратко мълчание, което й създаде усещането, че е казала нещо нетактично; после Дейв рече:

— Джаки отиде в Глен Ора.

Глен Ора беше ферма в Мидълбърг, Вирджиния, където Джаки Кенеди имаше коне и ходеше на езда с ловната дружинка на Ориндж каунти. Намираше се на около час от Вашингтон.

— Взе Каролин и Джон Джон — додаде Джени.

Каролин Кенеди беше на четири годинки, а Джон Джон на една.

„Ако аз бях омъжена за него“, помисли си Мария, „нямаше да го оставям да язди моя кон“.

Изведнъж той влезе и всички станаха.

Изглеждаше уморен и напрегнат, но усмивката му беше топла както винаги. Свали си сакото, преметна го на облегалката на някакъв стол, седна на дивана, облегна се и качи крака на масичката.

Мария имаше чувството, че е приета в най-изключителната социална група в света. Намираше се в дома на президента, пиеше и похапваше, докато самият президент беше вдигнал крака на масичката. Каквото и друго да се случи, тя винаги щеше да си спомня това.

Пресуши чашата си и Дейв отново я напълни.

Защо ли си мислеше каквото и друго да се случи? Нещо тук не беше наред. Тя беше просто проучвател с надежди за ранно повишение като помощник на началника на пресслужбата. Атмосферата беше спокойна, но всъщност тя не беше сред приятели. Никой от тези хора не знаеше нищо за нея. Какво правеше тя тук?

Президентът се изправи и попита:

— Мария, би ли желала да обиколиш резиденцията?

Обиколка на резиденцията? Водена от самия президент? Кой би отказал?