Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Прагът на вечността [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прагът на вечността [bg]

Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:

„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 492
Перейти на страницу:

Влязоха в Западното крило. Черните лица в Белия дом бяха достатъчно необичайни и хората ги зяпаха. Отидоха в пресслужбата. Джордж с изненада установи, че тя е малко помещение, натъпкано с бюра. Пет-шест човека работеха съсредоточено на сивите пишещи машини Ремингтън и с телефоните с редове проблясващи лампички. От съседната стая долиташе тракането на телетипа, прекъсвано от прозвъняването, с което се бележеха особено важните съобщения. Имаше един вътрешен кабинет, за който Джордж предположи, че е на прессекретаря Пиер Селинджър.

Явно всички бяха съсредоточени и работеха здравата, никой не бъбреше и не зяпаше през прозореца.

Мария му показа своето бюро и го представи на жената на съседната пишеща машина, привлекателна червенокоса жена на около тридесет и пет години.

— Джордж, това е моята приятелка госпожица Фордам. Нели, защо всички са толкова смълчани?

Преди Нели да успее да отговори, Селинджър излезе от кабинета си, дребен топчест човек с отлично скроен костюм в европейски стил. С него беше президентът Кенеди.

Президентът се усмихна на всички, кимна на Джордж и заговори на Мария.

— Вие трябва да сте Мария Самърс. Написали сте добро съобщение за пресата — ясно и категорично. Отлична работа.

Мария се изчерви от удоволствие.

— Благодаря Ви, господин президент.

Кенеди явно не бързаше.

— С какво се занимавахте, преди да дойдете тук? — зададе въпроса, все едно нямаше нищо по-интересно на света.

— Учих в юридическия факултет на Чикагския университет.

— Харесва ли Ви в пресслужбата?

— О, да, вълнуващо е.

— Е, оценявам Вашата отлична работа. Продължавайте така.

— Ще направя всичко по силите си.

Президентът излезе, а Селинджър го последва.

Джордж развеселено погледна Мария. Тя изглеждаше замаяна. След малко Нели Фордам заговори:

— Така става. За минута ти беше най-красивата жена на света. Мария я погледна.

— Да. Точно така се почувствах.

* * *

Мария беше малко самотна, но иначе беше щастлива.

Обичаше работата в Белия дом, където беше заобиколена от умни и искрени хора, които искаха да направят света едно по-добро място. Чувстваше, че може да постигне много в правителството. Знаеше, че ще й се налага да се бори с предразсъдъците — към жените и към негрите — но вярваше, че може да ги преодолее с интелигентност и решителност.

Семейството й отдавна се справяше с трудностите. Дядо й, Саул Самърс, беше стигнал до Чикаго пеш от дома си в Голгота, Алабама. По пътя беше арестуван за „скитничество“ и осъден на тридесет дни работа във въглищна мина. Там беше видял как пазачите пребиват с бухалки един човек, който опитал да избяга. След тридесетте дни не го бяха освободили и когато се беше оплакал, го бяха били с пръчка. Беше рискувал живота си, избягал и успял да се добере до Чикаго. Тук в крайна сметка беше станал пастор в Презвитерианската църква Витлеем. Вече на осемдесет, той почти се беше оттеглил и проповядваше само от време на време.

Бащата на Мария, Даниъл, беше учил в негърски колеж и юридическо училище. През 1930, по време на Депресията, беше отворил малка правна кантора в квартала „Саут сайд“, където никой не можеше да си позволи да купи пощенска марка, какво остава за юридически услуги. Мария често беше слушала спомените как клиентите му плащали в натура: домашно приготвени сладкиши, яйца от кокошките в задния двор, безплатна подстрижка, малко дърводелска работа в кантората. Докато Новият курс на Рузвелт се задейства и икономиката потръгне, той се беше превърнал в най-популярния негърски адвокат в Чикаго.

Затова Мария не се боеше от трудностите. Но беше самотна. Всички около нея бяха бели. Дядо Самърс често казваше:

— Нищо им няма на белите хора. Те просто не са черни.

Мария знаеше за какво говори той. Белите хора не знаеха за „скитничеството“. Някак им се беше изплъзнало от умовете, че Алабама е продължила да праща негри в принудителни трудови лагери до 1927. Ако заговореше за такива неща, хората изглеждаха натъжени за миг, а после се извръщаха и тя знаеше, че мислят, че преувеличава. Черните, които говореха за предразсъдъци, бяха отегчителни за белите, също като болни, които рецитират симптомите на болестта си.

1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 492
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)