Прагът на вечността [bg]

Естествено, и по-рано се беше разделял с момичета. След една-две срещи беше лесно: просто не се обаждаш. Опитът му показваше, че след по-дълга връзка чувството обикновено беше взаимно — и двамата знаят, че вълнението го няма. Норин обаче беше между двете крайности. Излизаха едва от няколко месеца и се разбираха добре. Джордж се надяваше скоро да преспят заедно. Тя не би очаквала да скъсат.

Срещнаха се на обяд. Норин помоли да я заведе в ресторанта в мазето на Белия дом, известен като мензата, но там не допускаха жени. Джордж не искаше да я води в някое изискано заведение като клуб Жокей, понеже се боеше, че тя ще си въобрази, че ще й предложи брак. Накрая отидоха в Олд Ебит, традиционен ресторант за политици, който беше видял и по-добри времена.

Норин приличаше повече на арабка, отколкото на негърка. Беше драматично красива, с вълнисти черни коси, маслинена кожа и извит нос. Носеше пухкав пуловер, който наистина не й прилягаше: Джордж предполагаше, че тя опитва да не изглежда заплашително пред началника си. Мъжете се чувстваха неловко с авторитетни на вид жени в кабинетите си.

— Наистина съжалявам, че отказах срещата снощи — каза Джордж, след като поръчаха. — Повикаха ме на среща при президента.

— Е, аз не мога да се състезавам с президента — каза тя.

Стори му се, че това е доста глупав отговор. Много ясно, че не може да се състезава с президента; никой не може. Но не искаше да започва този спор. Мина направо на въпроса.

— Нещо се случи — поде той. — Преди да те срещна, имаше друго момиче.

— Знам — отговори Норин.

— Какво искаш да кажеш?

— Харесвам те, Джордж. Ти си умен, забавен и мил. И хубав, ако не броим ухото.

— Но…

— Но мога да разбера, когато в сърцето на един мъж гори огън за друга.

— Можеш ли?

— Предполагам, че е Мария.

Джордж беше изумен.

— Откъде, за Бога, разбра това?

— Споменавал си името й четири или пет пъти. И никога не си говорил за друго момиче от миналото ти. Следователно, не е нужно да съм гений, за да разбера, че още е важна за теб. Но тя е в Чикаго и аз си помислих, че навярно ще успея да те отвоювам от нея — Норин внезапно се натъжи.

— Тя дойде във Вашингтон — каза Джордж.

— Умно момиче.

— Не заради мен. На работа.

— Каквото и да е, зарязваш ме заради нея.

Джордж надали би могъл да каже „да“ на подобно твърдение. Но беше истина, затова не каза нищо.

Поднесоха храната, но Норин не взе вилицата.

— Пожелавам ти всичко добро, Джордж — каза тя. — Пази се.

Стори му се много внезапно.

— Ъъ… и ти.

Тя се изправи.

— Довиждане.

Той можеше да каже само едно:

— Довиждане, Норин.

— Можеш да изядеш и моята салата — каза Норин и излезе.

Джордж си поигра с храната няколко минути. Чувстваше се зле. Норин беше благородна по някакъв свой начин. Направи нещата лесни за него. Джордж се надяваше всичко да е наред с нея. Не заслужаваше да бъде наранявана.