Прагът на вечността [bg]

Но сега Мария се изненада.

— Къде?

— Тук, в Белия дом, разбира се — отговори той през смях.

Мария си спомни, че има плувен басейн в Западната галерия, между Белия дом и Западното крило. Никога не го беше виждала, но знаеше, че е построен за президента Рузвелт. Чувала беше, че президентът Кенеди обича да плува поне веднъж дневно, понеже водата облекчаваше напрежението в болния му гръб.

— Ще има и други момичета — добави Дейв.

Мария първо помисли за косата си. Почти всички чернокожи жени чиновнички носеха кичури изкуствена коса или перука на работа. И чернокожите, и белите смятаха, че естественият вид на косите на черните просто не е делови. Днес Мария носеше голям кок с изкуствени кичури, умело вплетени в собствените й коси, които бяха изправени с химикали, за да наподобяват гладката права текстура на косите на белите жени. Не беше тайна — щеше да е очевидно за всяка чернокожа жена, която я зърнеше. Но един бял мъж като Дейв нямаше и да забележи.

Как би могла да иде да плува? Ако косите й се навлажняха, щяха да се разбъркат непоправимо.

Беше прекалено смутена да каже какъв е проблемът, но бързо намисли извинение.

— Нямам бански костюм.

— Ние имаме — отговори Дейв. — Ще те взема на обед. — И затвори.

Мария погледна часовника си. Беше дванадесет без десет.

Какво щеше да прави? Дали щяха да й позволят да се спусне внимателно откъм плиткия край и да опази косите си сухи?

Осъзна, че е задавала единствено неправилни въпроси. Наистина й беше нужно да знае защо е поканена и какво може да се очаква от нея — и дали президентът ще е там.

Погледна жената на съседното бюро. Нели Фордам не беше омъжена и работеше в Белия дом от десетилетие. Намекваше, че преди години е имала разочарование в любовта. Помагаше на Мария от самото начало. Сега изглеждаше любопитна.

— „Нямам бански костюм“? — цитира я тя.

— Поканена съм в президентския басейн — отговори Мария. — Трябва ли да ида?

— Разбира се! Стига да ми разкажеш всичко, когато се върнеш.

Мария сниши глас.

— Той каза, че ще има и други момичета. Мислиш ли, че и президентът ще е там?

Нели се огледа, но никой не ги чуваше.

— Джак Кенеди обича ли да плува, заобиколен от хубави момичета? — попита тя. — Няма награди за отговора на този въпрос.

Мария още не беше сигурна дали да иде. После си спомни как Лари Мохини я нарече айсберг. Това я жегна. Не беше айсберг. Беше девствена на двадесет и пет години, понеже никога не беше срещала мъж, на когото да поиска да се отдаде телом и духом, но не беше фригидна.

Дейв Пауърс се появи на вратата и попита:

— Идваш ли?

— Да, по дяволите.

Дейв я поведе покрай аркадата в края на Розовата градина към входа на басейна. В същото време дойдоха още две момичета. Мария ги беше виждала и преди, винаги заедно: и двете бяха секретарки в Белия дом. Дейв ги представи.