Прагът на вечността [bg]

Заведе я до прозореца и двамата погледнаха навън. Мека привечерна светлина обливаше Южната морава и фонтана, където понякога си играеха децата на семейство Кенеди.

— Толкова е красиво — каза Мария.

Той положи ръка на рамото й. За пръв път я докосваше и тя потрепери от вълнение. Помириса парфюма му, беше достатъчно близо да долови розмарина и мускуса под цитрусовия аромат. Той я гледаше с онази толкова съблазнителна лека усмивка.

— Това е една много уединена стая — продума той.

Тя го погледна в очите и прошепна:

— Да.

Чувстваше дълбока близост с него, все едно го познаваше цял живот, все едно знаеше вън от всяко съмнение, че може да му се довери и да го обича без предел. За миг виновно си помисли за Джордж Джейкс. После го отпъди от ума си.

Президентът положи другата си ръка на другото рамо и нежно я побутна назад. Когато краката й докоснаха леглото, тя седна.

Той я побутна още назад, докато тя се облегна на лакти. Продължаваше да я гледа в очите, докато разкопчаваше блузата й. За миг тя се засрами от евтините златисти копчета в тази неизразимо елегантна стая. После той сложи ръце на гърдите й.

Внезапно тя намрази найлоновия сутиен, който стоеше между нейната кожа и неговата. Бързо разкопча останалите копчета, измъкна се от блузата, пресегна се зад гърба си да разкопчае сутиена и също го захвърли. Той загледа с обожание гърдите й, после ги взе в меките си ръце, погали ги нежно в началото, после ги стисна силно.

Пресегна се под плисираната пола и събу гащичките й. Прииска й се да се беше досетила да оформи триъгълника си като Джени и Джери.

Той дишаше тежко. Тя също. Той разкопча панталоните си, захвърли ги и после легна върху нея.

Винаги ли ставаше толкова бързо? Не знаеше.

Той леко проникна в нея. После усети съпротива и спря.

— Не си ли го правила преди? — изненада се той.

— Не.

— Добре ли си?

— Да — тя беше повече от добре. Беше щастлива, изпълнена с желание, копнееща.

Той натисна по-нежно. Нещо поддаде и тя изпита остра болка. Не можа да сподави един тих вик.

— Добре ли си? — пак попита той.

— Да — не искаше той да спира.

Той продължи със затворени очи. Тя разучаваше лицето му, съсредоточеното изражение, усмивката на задоволство. После той въздъхна с удоволствие и всичко свърши.

Изправи се и вдигна панталоните си.

Усмихна се и каза:

— Банята е там — посочи една врата в ъгъла, после се закопча.

Внезапно Мария се засрами, легнала и разкрила голотата си. Бързо се изправи. Грабна блузата и сутиена, наведе се да вземе гащичките и изтича в банята.

Погледна в огледалото и каза:

— Какво се случи?