![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
Потупах моя копилот по рамото и го стреснах.
— Чухте ли това, господин Трей? Добре сме се справили.
Той просто ме зяпаше. После погледна навън към техническия екип, който докарваше камиони за товара. Всички бяха еладелдийци. Капеланите винаги използват еладелдийци за такива неща. Даже да остана доволен от весело усмихнатите им лица, Трей не го показа. Той разкопча мрежата и се изправи.
— Фостигнахте топро фреме, кабитан Джут — изфъфли еладелдиецът. — Осенявабе фашите услуги.
— Ами парите ми? — попитах аз.
— Лейтенад Уекс-лър ще изфълни таси функсия — отговори той. — А сега, боля, растоварете. — И напусна кораба.
Започнах разтоварването. На скенерите видях, че Трей предава протоколи, подписва документи и прочее.
— Искате ли да слезете? — попитах лейтенанта.
Той поклати глава.
— Не виждам капелани.
— Човек никога не може да ги види — потвърдих аз.
Кантонерките, пълни с деликатни материали, бяха спуснати в каросериите на гравитокамионите. От височината на илюминатора изглеждаха мънички, абсолютно незначителни. През цялото пътуване никой не беше споменал за тях. Уекслър заразтрива бедрата си.
— Какво ще правите сега, капитане? Ще си почивате ли?
— Да, но не тук — отвърнах аз. — Близо сме до станцията Паскал, дотам е малко повече от час. Хубаво място. С вкусна храна. И меки легла.
— Хм, звучи ми привлекателно — неуверено каза той.
— Свършихте ли вече с вашата мисия?
— Да, придружих материала и представителя до това местоназначение. Предполагам, че би трябвало да отбележа часа на пристигане. — Лейтенантът си погледна часовника. — Ясно.
— Ако не бързате да се върнете на Земята, от Паскал на всеки половин час има совалки — небрежно подметнах аз.
— По дяволите, навярно бих могъл да си протегна краката за час-два — ентусиазирано възкликна той.
Пъхнах пръст в мрежата на копилотската седалка и я разтворих. И му се усмихнах с онази моя усмивка.
— Тогава защо не седнете до мен?
МНОГО СТЕ СВЕНЛИВА, КАПИТАНЕ?
Бях любопитна. А и ми доставяше удоволствие усещането за власт, властта да накарам бедното копеле да изпълзи от черупката си. Отидохме в Джантата на Паскал и после в стая, където се любихме на отворени щори под сиянието на Млечния път. От полета по цялото му тяло имаше синини.
После той отпусна глава между гърдите ми.
— За първи път напускаш Земята, нали, Доминик? — попитах го аз.
— Не — отвърна Уекслър. — За четиринайсетия ми рожден ден мама и татко ме пратиха на Луната.
— Аз съм родена на Луната.
— О, наистина ли? — възкликна той.
По-късно ми обясни:
— Не мога да ти кажа, Табита. Не мога да ти кажа, защото самият аз не знам.
— Но момчетата в базата смятат… — подсказах му аз.
Той въздъхна.
— Виж, не знам, така че не мога да ти кажа. Но се носеше слух, просто слух, че материалите са свързани с НЛО.
— НЛО ли? — попитах аз. — Не съм чувала за него.
— Това не е организация — поясни Доминик. — Може да се нарече „феномен“. Историческа аномалия.
НЛО означавало „неидентифициран летящ обект“. Викали им „летящи чинии“.
КАТО ОНАЗИ НА КСТАСКА.
Като онази на Кстаска, само че големи и с разумни същества вътре. Петдесет сиви стоманени кантонерки с по четири чекмеджета, двеста чекмеджета, пълни с документи, писма, снимки, изрезки от вестници и доклади, свързани с хора, които са видели в небето извънземни космически кораби, най-вече преди Малката крачка, поне според слуха на Доминик Уекслър.
Хората вече не виждат такива неща. Или пък всички ги виждат. И сега всички материали са при капеланите.