![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
— Документи — отвърна лейтенантът.
— Какви документи?
— Просто документи.
Започнах да се опъвам.
ЗАЩО, КАПИТАНЕ?
Всъщност не зная защо, Алис. Сигурно заради думата „мисия“. Не ми харесва как звучи. Не обичам мисиите. Предполагам, че беше заради това. Но той продължаваше да повтаря, че разбирали и даже си свали очилата. Беше по-млад, отколкото ми се стори отначало, още нямаше трийсет години, не по-възрастен от мен. Очите му бяха сини, като всичко останало. Трей просто си стоеше през цялото време и ме зяпаше с онези свои бездушни очи, а езикът му висеше навън.
Смилих се. Пуснах ги на борда, изкарах роботите и ги накарах да натоварят кантонерките.
Позволих им да се настанят в двете каюти. Казах им, че не обичам никой да ми се пречка в кабината, докато пилотирам.
— Уекслър — обади се еладелдиецът.
Уекслър изглеждаше неспокоен.
— Няма да ви съобщим местоназначението на полета заради секретността на мисията — колебливо каза той, като поглеждаше към господин Трей. — Един от двама ни ще трябва да получи достъп до корабния ви компютър.
— Тогава сте сбъркали пилота — отвърнах аз.
Той ми съобщи колко са готови да ми платят.
Отговорих му, че като имам предвид специфичния характер на мисията им и деликатността на материалите, един от тях ще може да пътува в кабината като копилот.
— Другият ще трябва да остане в пътническата каюта.
— Уекс-лър — повтори еладелдиецът.
— С удоволствие ще се настаня там, госпожо — кимна лейтенантът.
Казах му да изхвърли нещата от койката.
— Искате ли да дойда и да ви закопчая предпазните ремъци? — попитах го аз.
— Не, благодаря ви, госпожо. Ще се оправя сам.
Докато се пъхне в мрежата на копилотската седалка, Трей се задъха. Усещах острата му миризма на козина.
КАК МИРИШАТ ЕЛАДЕЛДИЙЦИТЕ, КАПИТАНЕ?
Като куче.
МРЪСНИ СЪЗДАНИЯ, КАПИТАНЕ.
Да, Алис.
— Имате ли нужда от нещо? — попитах го аз. — Никога не съм пътувала с еладелдиец.
Не ми отговори. Беше проврял дългите си сини пръсти през мрежата.
— Добре — казах аз. — Е, закъде пътуваме?
Той отвори джоба на брича си и ми подаде запечатана дискета. После си сложи слушалките. Не можех да повярвам. Дори не ме попита може ли, просто се пресегна и си ги сложи, като че ли бяха негови, нагласи ги на ушите си, сякаш го правеше всеки ден.
Остави ме да излетя. Не говореше. Не ми пречеше. Просто седеше до мен и слушаше.
Веднага щом излязохме в орбита и ти продължи да работиш по диска, аз се изправих и отидох при Уекслър. Той се носеше на пет сантиметра над койката. Още не си бе свалил ремъците. Изглеждаше малко блед. Пак си беше сложил слънчевите очила. Потеше се.
— Винаги ли е такъв? — попитах го аз.
— Моля? — учуди се той. Не ме бе разбрал или поне се правеше.
— Добре ли сте? Ако искате, можете да дойдете при нас. — Надявах се, че няма да пожелае.
— О, ще дойда, разбира се — с готовност каза лейтенантът. — Ако може.
Наложи се да му помогна с ремъците. Той се издигна от койката и се блъсна в мен. Изхвърчах през вратата и трябваше да се хвана за задния шлюз, за да се спра. „О, страхотно, новак“, помислих си. Но той започваше дами харесва.
АХА.
О, Алис, беше толкова мил и безпомощен.
ПОМИСЛИХ СИ, ЧЕ НАВЯРНО ВИ Е НАПОМНИЛ ЗА МАЙКЪЛ КОМАРА.
Изобщо не ми дойде наум. Не, лейтенант Доминик Уекслър беше нежна душа с колосана риза. Майкъл беше от другия тип, дърво до мозъка на костите си. Беше ужасен. Иска ми се да не ми беше припомняла за него.