![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
МОЖЕТЕ ДА ГО ИЗТРИЕТЕ.
Ние хората не можем, Алис. Не доброволно. Колкото повече се опитваме, толкова по-добре запомняме.
КАКВА ЛОША ПАМЕТ, КАПИТАНЕ.
И аз мисля така, Алис. Наистина.
Лейтенант Доминик Уекслър съвсем бавно излезе от каютата, като се задъхваше и се хващаше за всичко, което му попадне. Постоянно се извиняващо. Полагаше ужасни усилия да остане в изправено положение. Краят на вратовръзката му се извиваше пред носа му. Той го отблъсна надолу и за малко пак да ме събори.
— Дръжте се за халките — посочих му ги аз. Така беше по-добре. Той решително се понесе по коридора, заобиколи ме с треперлива усмивка и се насочи към следващата халка. В същото време се опитваше да движи краката си, вместо да използва ръце и рамене.
Искаше ми се да го попитам защо военновъздушните сили са пратили човек без космически опит.
— Колегата ви не е много словоохотлив — вместо това отбелязах аз.
Уекслър като че ли се разтревожи.
— Вече ви е дал маршрута, нали?
— Да, но това беше всичко.
— Трябва да сме предпазливи, госпожо — поясни лейтенантът. После прескочи следващата халка и изпълни плавно салто със задник нагоре. Спасих го, като го прегърнах през кръста изотзад, закачила стъпало в халката, за да не ме отнесе със себе си. Той се облегна на гърдите ми. Размахваше крака като луд.
— Все още ли искате да сте космонавт? — попитах го аз.
— Моля? — озадачи се Уекслър.
— Нищо.
На двеста клика след Луната срещнахме капелански системен кораб. Еладелдиецът, който през целия път бе седял с ръце, облегнати на бедрата си и зяпаше пулта, сякаш разбираше всичко или си нямаше ни най-малка представа от такива неща, внезапно оживя и дрезгаво забърбори в микрофона. Капеланският кораб беше като…
О, ЗНАЯ КАК ИЗГЛЕЖДАТ, КАПИТАНЕ.
Няма значение, да видим дали ще успея да го опиша.
Имаше форма на два дълги конуса, долепени с върховете си. Беше златист и по цялата му дължина имаше ивици червена, не, яркочервена светлина. Когато се приближихме, видях, че единият от конусите всъщност е по-къс от другия и сякаш е сплескан в основата. Там бяха двигателите: ужасно грамадни, пет на брой. Другата половина също не беше истински конус, защото бе заоблена, като издължена сълза, с изпъкналост, напомняща на яка. От нея стърчаха комуникационни съоръжения, подобни на малки метални дръвчета.
Заобиколихме го и влязохме в орбита около средата му. Когато пресякохме дългата му ос, той като че ли се наклони с опашката нагоре като златна рибка, седемстотинметрова златна рибка, която кълве нещо от дъното на езерце. А ние бяхме като охлювче под корема й. После се приближихме прекалено много, за да можем да виждаме целия кораб и изведнъж той се оказа долу, купища лъскав златист метал, осеян с илюминатори, люкове, сензори и капаци.
Еладелдиецът, господин Трей, продължаваше да хрипти и зъзне в микрофона на еладелдийски, очевидно четеше данните, от мониторите и приказваше с някого, когото не можех да чуя с моите слушалки. Не зная как го правят. Просто ги бяха блокирали. Не знаех къде отиваме, нито как ще кацнем. Усетих само глухо тупване, когато стигнахме до тракторния лъч.
Забелязах, че Уекслър е затаил дъх. Беше се облегнал на стената, проврял единия си крак през халката, и втренчено гледаше през илюминатора. Знаех какво казват очите му: че пропадаме с носа надолу към голяма кръгла вдлъбнатина върху златистия кораб, разделена по дължината си от червена цепнатина.
После червената цепнатина стана хоризонтална, огромна, дълга червена галерия и ние се вмъкнахме в нея. Това беше докът. Трей ме остави да приземя кораба и да угася двигателите.
— Вече можете да дишате, господин Уекслър — казах аз.
Лейтенантът седеше върху купчина боклуци на пода зад мен и с всички сили стискаше халката над себе си.
— Добро кацане, капитане — отвърна той, сякаш често му се случваше да го приземяват зле.