Предатели [bg]

— Да, мисля, че е по-добре да работим заедно. Но ти очевидно държеше да го обсъдим на тихо и спокойно място. Затова сме тук — каза Декър, облегна се и я погледна подканящо.

Браун почеса босото си стъпало и помълча, докато събере мислите си.

— Тайните, които Дабни е продал, играят ключова роля за сигурността на страната. Без да навлизам в излишни подробности, ще спомена, че той вероятно е открил задна вратичка към някои от най-важните ни платформи за киберсигурност.

— Чакай малко! Нали каза, че откраднатата информация е свързана с танкове, самолети и прочие неща, които терористите не могат да построят?

Браун отпи отскоча си.

— Казах го, преди да те опозная по-добре.

— Значи си ме излъгала.

— Използвах стандартна тактика, която да ми позволи да преценя дали заслужаваш доверието ми.

— Значи си ме излъгала — повтори Декър.

— Сега обаче ти казвам истината. Всичките ни платформи, свързани с разузнаването и сигурността, имат неоторизирани задни вратички.

— Което означава, че могат да бъдат хакнати.

— Което означава, че най-вероятно вече са хакнати.

— Но след като знаете за кражбата, можете да вземете мерки и да предотвратите евентуалните щети, нали?

— Звучи лесно, но на практика не е така. Работата е там, че не знаем кога Дабни е предал информацията. Купувачите може вече да са инсталирали зловреден или шпионски софтуер в нашите системи. Не можем да изключим всичките си компютърни мрежи. Освен това враговете ни може вече да са източили информацията, която ги интересува, и да са навредили на националната сигурност.

— Разбирам проблема — кимна Декър.

— Не, не мисля, че го разбираш. Предпочитам да бяха откраднали чертежи за танкове или самолети. Ще им трябва много време да ги построят. А това… това може незабавно да бъде използвано срещу нас. В момента вероятно седим върху бомба, чийто часовников механизъм вече отмерва секундите до взрива, а ние нямаме представа нито кога, нито къде ще избухне… Какво мислиш за това? — добави предизвикателно тя.

— Мисля, че едно уиски ще ми се отрази добре.

Браун стана и му наля скоч, преди да се върне в креслото си. Декър отпи малка глътка, която опари гърлото му.

— Как разбрахте какво точно е откраднал Дабни? — попита той.

Браун също отпи, преди да отговори:

— Разполагам с най-високо ниво на достъп в АВР. Става въпрос за секретна информация със специален режим на съхранение. С други думи, мога да работя със свръхсекретни данни. Служители на ЦРУ или АНС с аналогичен достъп до информация в своите агенции няма как да припарят до онова, което знаем в АВР. Така е устроен нашият свят. Никой не може да разчита на реципрочност в това отношение.

— А това е вежлив начин да ми обясниш защо не можеш да отговориш на въпроса ми.

Тя вдигна чашата си в знак на потвърждение.

— Мога да ти кажа, че със сигурност знаем какво точно е откраднато. Не знаем обаче при кого е отишло или откога разполагат с информацията. И какво е направено с нея.