![Предатели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/7/predateli-bg-download.jpg)
Предатели [bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Еймъс Декър #3
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-454-5
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Предатели [bg]». Краткое содержание книги:
Тази година Моли щеше да навърши дванайсет. Съпругата му, Каси, щеше да стане на четирийсет и две. И двете бяха мъртви, погребани в Охайо. Декър се намираше на стотици километри от тях, много по-далече, отколкото някога бе предполагал, че ще бъде.
Той седна на стъпалата пред сградата и заби поглед в краката си. Макар да притежаваше абсолютна памет, съществуваха куп емоционални ограничения, които той трудно можеше да преодолее. А навремето бе съвсем различен.
Съзнаваше, че поведението му дразни околните, че понякога къса нервите на Алекс Джеймисън и останалите от екипа. Част от него искаше той да направи нещо по въпроса, да им позволи да видят човека, който е бил някога. Но друга, по-голямата част от него, като че ли задушаваше всеки опит за промяна.
И ако това дразнеше околните, то направо вбесяваше Декър. Онзи сблъсък на футболното игрище не се измерваше единствено с абсолютна памет или способност да вижда нещата в цвят. Травмата го бе превърнала в друг човек, сякаш в собственото му тяло беше поместено чуждо съзнание с характерните му странности и чудатости.
Аз съм чужденец. Чужденец в собственото си тяло.
Понякога се събуждаше посред нощ и се чудеше не къде се намира, а кой е. И отговорът не бе лесен.
Декър се изправи, обърна се и влезе вътре. Минаваше единайсет и той очакваше Джеймисън да си е легнала. Затова, когато отвори вратата на апартамента, остана изненадан да я види седнала край кухненската маса напълно облечена.
— Къде беше, Декър? — попита тихо тя.
— Съжалявам, Алекс. Бях с агент Браун. Хрумна ми нещо, споделих теорията си с нея и се разбрахме да работим заедно.
— Чудесно, наистина чудесно.
Той като че ли не долови острата нотка в гласа ѝ.
— Свързано е с…
— Човекът, който не забравя нищо — каза тя.
Декър я погледна объркано.
— Какво?
— Е, не е съвсем вярно — продължи Джеймисън.
— Не разбирам какво означава това.
— Добре тогава, позволи ми да те просветя. — Тя замълча, пое си дъх и продължи с остър тон: — Забрави, че днес имахме уговорка за вечеря с Мелвин. В „Котън“ на Четиринайсета улица.
Декър пребледня.
— О, господи! Алекс, аз…
Тя повиши тон и продължи:
— Чакахме те в ресторанта цели два часа. Цели два часа, по дяволите! Звънях на Богарт. Звънях на деветстотин и единайсет. Звънях на всеки, за когото се сетих.
— Защо не позвъни на мен?
— Звънях ти! Цели дванайсет пъти!
Декър бръкна в джоба си и извади телефона. Пребледня още повече.
— Забравих, че съм изключил звука.
— Забравил си още нещо? Абсолютната памет май ти изневерява.
— Алекс, аз…
Очите ѝ се напълниха със сълзи.
— Можеш да прослушаш тревожните ми съобщения по-късно. Можеш да се позабавляваш с тях.
Преди той да успее да каже каквото и да било, тя му обърна гръб, профуча по коридора и се прибра в стаята си. Вратата ѝ се затръшна силно.
Декър погледна телефона си и видя всичките пропуснати обаждания. Седна край кухненската маса и прослуша гласовите съобщения от Джеймисън — едно от друго по-тревожни. Тя звучеше така, сякаш ще се побърка от притеснение. А предвид обстоятелството, че той съвсем наскоро бе убил двама души и сега имаше врагове, страховете ѝ не бяха безпочвени.
Старият Декър щеше да отиде до стаята ѝ, да почука на вратата и да се извини.
Новият Декър продължи да седи на стола и да се взира през прозореца в мрака.
34
На следващата сутрин Джеймисън стана, изми лицето си и отиде в кухнята да си направи кафе.
И замръзна на място.
— Цялата нощ ли прекара тук?
Декър вдигна поглед.
— Декър, седем сутринта е — каза тя. — Лягал ли си изобщо?
Вместо отговор той вдигна телефона.
— Прослушах всичките ти съобщения. Всичките.
Джеймисън се намръщи и се облегна на стената. Загърна се с пеньоара, защото в апартамента бе доста хладно.
— Добре — произнесе бавно тя.
— Изложих се, Алекс. Извинявай. Съжалявам, че те разтревожих. И че пропуснах вечерята.
Тя седна до него, разтри очи и го погледна.
— Може би не трябваше да реагирам толкова емоционално, когато не се появи… Все пак те познавам. Не ти е за пръв път да пропускаш уговорка. — Повъртя колана на пеньоара си и добави: — Но заради всичко, което преживя покрай Амая, реших, че ти се е случило нещо лошо.