Предатели [bg]

Браун посочи емблемата и каза:

— Златният факел и пламъците символизират знанието, а черното олицетворява неизвестното.

— А червените орбити? — попита Декър.

— Научните аспекти на познанието.

— Нима толкова много залагате на научния подход? При положение че работите с хора?

— Повече, отколкото предполагаш.

Минаха покрай стена с изписани върху нея имена. Декър спря и впери поглед в тях. Браун, която го бе подминала, се върна и застана до него.

— Наричаме я Стената на факлоносците — каза тя. — Хората, чиито имена са увековечени върху нея, са удостоени с тази висока чест заради вярната си служба на АВР и страната. Имаме и Мемориална стена в двора, на която са изписани имената на седем наши колеги, загинали в Пентагона на Единайсети септември.

Декър посочи едно от имената.

— Полковник Рекс Браун. Някаква връзка?

— Баща ми — отвърна тя и продължи напред.

Декър я последва.

— Смяташ ли, че някой ден и твоето име ще се появи на Стената на факлоносците? — попита я той.

— Предпочитам нея пред Мемориалната.

— Какво е направил баща ти, за да заслужи място там?

— Секретно е.

Браун отвори една врата и покани Декър да влезе. Той прекрачи прага и огледа трите стени, заети от компютърни екрани. Всичките бяха включени, но показваха картини без звук. Браун затвори вратата след себе си.

— Разполагаме с наблюдателни центрове, които работят денонощно и следят всичко по-важно, което се случва по света. Това е само малка част от информацията, свързана с някои операции.

— Впечатляващо — отвърна Декър и седна на един стол до заседателната маса. — Как ще ни помогне?

Вратата се отвори отново и в стаята влезе мъж в камуфлажна бойна униформа. Беше висок над метър и осемдесет, с широки рамене, масивни ръце и бедра и късо подстригана прошарена коса. Гледаше мрачно.

— Агент Браун — поздрави рязко той.

— Полковник Картър — отвърна любезно тя. — Това е Еймъс Декър от ФБР.

— Много необичайно. Не можах да повярвам, когато получих имейла. Този човек няма разрешително за достъп до секретна информация от Бюрото, да не говорим, че не е минал през нашите проверки…

— Случаят, по който работим, също е необичаен — каза Браун. — Смятаме, че Декър може да изиграе ключова роля в разрешаването му.

— Това е професионалното ти погребение.

— Просто работя по случая — не му остана длъжна Браун. — Използвам всяка възможност, за да стигна до истината. А Декър е отличен агент.

За пръв път Картър погледна към Декър, който бе облечен със същите дрехи като предишния ден: измачкани джинси, суичър с лекета и безформено яке. Косата му стърчеше във всички посоки. Не се беше бръснал скоро.

Картър погледна изумено Браун.

— Какво е това, по дяволите? Да не би да работи под прикритие?

Декър се размърда на стола си и отговори:

— Не, но си измих зъбите специално за тази среща.