Предатели [bg]

— Ако Натали изпитва вина, така и трябва да бъде. Тя е причината баща ѝ да открадне секретна информация.

— Но съпругът ѝ… — започна Джеймисън.

— Всеки човек прави избор — прекъсна я Декър. — Уолтър Дабни никога не би направил всичко това, ако Корбет умееше да контролира страстта си към хазарта. И сега онзи, който би трябвало да понесе всички последствия, се измъква невредим. А онзи, който е смъртно болен и би трябвало да изживее достойно последните си месеци, лежи в моргата. След като години наред се е трудил, за да осигури на семейството си добър живот, ще бъде запомнен като предател и убиец.

— Той също е направил своя избор — възрази Джеймисън.

— Не е същото — отвърна Декър. — Натали е била малкото му момиченце. Какво е можел да направи?

— Можел е да откаже — отвърна Марс. — Но не го е направил. Не казвам, че изборът е бил лесен. Но Уолтър е трябвало да се обади в полицията или да помогне на Натали и семейството ѝ да се скрият от онези, които са ги заплашвали. Бил е човек с връзки. Можел е да действа по друг начин.

Декър поклати глава.

— Никой от вас не е имал дете. Аз имах. Човек е готов на всичко, за да помогне на детето си. Буквално на всичко — каза и не пророни нито дума повече по обратния път.

Когато пристигнеха във вашингтонския офис на ФБР, трябваше да извадят временен пропуск за Марс, но тъй като бяха позвънили предварително на Богарт, той се бе погрижил за всичко. Посрещна ги на входа.

— По дяволите, Мелвин, изглеждаш чудесно! — възкликна специалният агент. — Алекс ми разказа какво се е случило снощи. Декър, поел си голям риск. Глупав риск. Извадил си късмет, че Мелвин е дошъл.