Предатели [bg]

След като изядоха бургерите си и Харпър плати сметката, тя откара Декър до улица със стари къщи, които бяха реновирани наскоро и вероятно много скъпи. От Капитолия ги деляха само няколко преки. Браун спря на едно свободно място за паркиране и изключи двигателя.

Декър погледна през прозореца и отбеляза:

— Хубав квартал.

— Наистина.

Тя излезе от колата и го поведе към входа на триетажна къща с фасада от боядисани в бяло тухли и допълнително крило, облицовано с камък. Вратата бе от масивно дърво и ако се съдеше по вида ѝ, на повече от сто години. В малкия преден двор, опасан с еднометрова ограда от ковано желязо, светеше газов фенер. Браун отвори вратата и изключи алармата. Декър я последва вътре.

Интериорът излъчваше уют и топлина, мебелите бяха подбрани с вкус, килимите бяха дебели и меки, с ненатрапчиви цветове и мотиви. Стените бяха тухлени на едни места, каменни на други, покрити с дебел слой гипс на трети. На някои от тях имаше маслени картини.

Браун въведе Декър в малка трапезария до кухнята, която бе обзаведена с модерни уреди, гранитни плотове, голяма печка и бюфети, които сякаш бяха пренесени от някоя вила в Тоскана. Тя си наля скоч от малък бар, долепен до стената, и го попита дали иска и той.

— Не си падам по скоча — отвърна Декър.

Браун се настани в голямо кожено кресло срещу него. Взе дистанционното, натисна едно копче и в каменната камина лумна огън. После свали кобура си и остави пистолета на масичката. Събу обувките си, сви крака под себе си и обви длани около чашата.

— Сигурно се чудиш как един федерален агент може да си позволи такава голяма къща — каза тя. — Както и беемве.

— И през ум не ми е минало.

— Чувал ли си някога за „Хюлет-Пакард“? — усмихна се тя.

— Чувал съм. Не само аз, а поне още няколко милиарда души.