Предатели [bg]

— Да попитаме съдебната лекарка дали Бъркшър си е правила пластична операция. Аутопсията би трябвало да го покаже.

— Снощи ѝ пратих имейл. Явно е ранобудна, защото преди половин час ми върна отговор. Няма следи от пластична хирургия.

— Като стана дума за ранобудни хора, не мислиш ли, че трябва да подремнеш малко?

— Не съм уморен.

— Добре, но рано или късно ще трябва да поспиш, в противен случай просто няма да издържиш на напрежението и умората. Искаш ли закуска?

— Сам ще си приготвя нещо.

— Добре. Отивам да взема душ.

Когато Джеймисън излезе от кухнята, мислите на Декър се върнаха към Бъркшър. И по-точно, към онази стара къща в гората. Знаеше, че на флашката е имало безценна информация, истинско съкровище. Благодарение на нея биха могли да разкрият миналото на тази жена и да получат отговор на много въпроси. Но някой ги бе проследил, беше го нападнал и му я бе отнел. Някой го бе наблюдавал. Или бе наблюдавал къщата.

Чу звънене и извърна глава. Беше телефонът на Джеймисън. Не познаваше номера и тъй като на дисплея не бе изписано име, който и да звънеше, не беше сред познатите на Джеймисън.

Водата в банята продължаваше да тече. Декър можеше да остави телефона да звъни, докато се включи гласова поща, но реши да вдигне.

— Ало?

— Обажда се Нанси Билингс. Търся Алекс Джеймисън или Еймъс Декър от ФБР.

— Говорите с Декър.

— О, здравейте. Аз съм учителка в гимназията, в която преподаваше Ан Бъркшър. Разбрах, че може би имате въпроси към мен. Извинявам се, че звъня толкова рано, но скоро трябва да тръгвам за работа.

— Не, това не е проблем. Може ли да се видим след часовете?

— Да. Трябва да се прибера у дома, за да разходя кучето, но близо до нас има „Старбъкс“.

Декър позвъни на Богарт и му предаде снощния си разговор с агент Браун. После му разказа и за обаждането на Билингс и за срещата, която си бяха уговорили.

— Ще проверя версията, че Бъркшър е разобличила злоупотреби с федерални средства. Знам, че това е в сферата на Браун, но аз също имам контакти — каза Богарт. — Освен това ФБР разследва множество подобни случаи, а през годините Министерството на правосъдието е повдигнало куп обвинения по такива дела.

Декър затвори и прибра своя телефон в джоба си. Отиде в банята, наплиска лицето си и изми зъбите си. Излезе от апартамента заедно с Джеймисън, която уви шал около врата си.

— Закуси ли? — попита тя.

— Не, разсеях се нещо.

— О, паметта ти продължава да си прави шеги с теб — отвърна сухо тя. — Няма проблем. Ще вземем нещо по пътя.

— Обади се Нанси Билингс. Работила е с Бъркшър в училището. Уговорих среща след часовете.

— Да се надяваме, че ще ни каже нещо полезно.

Когато отвориха входната врата на сградата, завариха Харпър Браун да чака отвън. Беше облечена с джинси, черно поло и кафяво кожено яке. Държеше книжна торба.

— Гевречета. И кафе в колата. — Погледна Джеймисън и добави: — За теб не съм взела.