Оставих те да си отидеш [bg]

Разговорът се измести от курсовата работа към връзките. Говорехте за момчета, предполагам, макар че ги наричахте мъже. Приятелките ти шептяха и се налагаше да се напрегна, за да ги чувам. Подготвих се да чуя и твоето мнение по въпроса със задявките за една нощ и безразсъдните флиртове. Бях те преценил добре, защото единственото, което чух да излиза от устата ти, беше смях и насочени към приятелките ти шеги. Ти не беше като тях.

Мислех си за теб цяла седмица. На обяд реших да се разходя из колежа с надеждата, че ще те срещна. Видях една от приятелките ти – високата, с боядисаната коса – и вървях след нея известно време, но тя влезе в библиотеката, а аз не можех да я последвам, за да видя дали щеше да се срещне с теб.

В деня на четвъртата ми лекция пристигнах рано и бях награден за усилията си, като те видях да стоиш сама на същата маса, на която те бях видял предните два пъти. Четеше някакво писмо и забелязах, че плачеш. Гримът ти се беше размазал под очите ти и макар че нямаше да се съгласиш с мен, беше много по-красива така. Взех си кафето и дойдох на твоята маса.

– Нещо против да седна на вашата маса?

Натика писмото в чантата си.

– Сядайте.

– Мисля, че сме се виждали и преди тук – казах аз и седнах срещу теб.

– Така ли? Съжалявам, не помня.

Дразнещо е, че си забравила толкова бързо, но беше разстроена и вероятно не можеше да мислиш трезво.

– Водя лекции в колежа в момента. – По-рано бях осъзнал, че студентите са изключително благосклонни към преподавателите. Дали беше заради желанието някой да каже добра дума за тях, или просто заради контраста с момчетата, които едва бяха излезли от тийнейджърските си години, не бях сигурен, но определено подходът работеше.

– Наистина? – Очите ти просветнаха. – По какво?

– Бизнес науки.

– О. – Блясъкът изчезна и аз изпитах истинско възмущение, че с лека ръка зачеркна нещо толкова важно. Твоето изкуство едва ли щеше да успее да храни и облича семейство, или пък да съживи един град.

– С какво се занимавате, когато не водите лекции? – попита ме ти.

Не би трябвало да ме интересува какво си мислиш, но изведнъж за мен беше много важно да те впечатля.

– Притежавам софтуерна компания – отговорих аз. – Продаваме програми в целия свят. – Не споменах Дъг, чийто дял беше шестдесет процента, а моят само четиридесет, както и не доуточних, че в целия свят засега означаваше само Ирландия. Бизнесът се разрастваше, а аз не ти казах нищо, което не бях казал на банковия управител при последното ни искане за заем.