Оставих те да си отидеш [bg]

– Е, има право. – Патрик се навежда над вратата, хваща здраво големия ключ и се опитва да го завърти в ключалката.

– Не мисля, че е имало обир в Пенфейш от 1954 година насам. – Мъжът се ухилва, но аз не обръщам внимание на подигравката му. Той не знае как претърсвам къщата през нощите, когато не е с мен, или как се стряскам при всеки звук отвън. Кошмарите може и да са престанали, но страхът още е там.

– Ела до печката да се стоплиш – казвам аз. Навън е много студено и Патрик изглежда премръзнал.

– Времето ще се задържи такова за известно време. – Приема съвета ми и се приближава до древната печка. – Имаш ли достатъчно дърва? Мога да ти донеса малко утре.

– Йестин ми донесе достатъчно за седмици наред – обяснявам му аз. – Идва да прибира наема на първо число от месеца и обикновено се появява с дърва в ремаркето си – не иска никакви пари за тях.

– Той е добър човек. Двамата с баща ми са приятели от едно време – постоянно киснеха в пъба, след което идваха у дома и се опитваха да убедят майка ми, че не са пили. Не мисля, че се е променил много.

Засмивам се при мисълта за пияния Йестин.

– Харесвам го. – Взимам две бири от хладилника и подавам едната на Патрик. – Та, каква е тайната съставка за вечеря?

Гостът ми се обади тази сутрин, за да каже, че ще донесе храна и аз се чудя какво ли има в хладилната чанта, която остави до вратата.

– Беше ми доставена днес от доволен клиент – отвръща Патрик. Отворя капака и бърка вътре. Прилича на магьосник, който вади заек, само дето вместо заек вади лъскав синьо-черен омар, чиито нокти посягат мързеливо към мен.

– О, Божичко! – Едновременно съм изумена и изплашена от предложеното меню, тъй като никога не съм опитвала да готвя нещо толкова сложно. – Много от клиентите ти ли ти плащат с омари?

– Бройката би те изненадала – отвръща Патрик. – Плащат ми още с фазани и зайци. Понякога просто идват и ми ги дават, но друг път ги намирам пред вратата си. – Мъжът се хили насреща ми. – Научих се да не питам откъде са дошли. Трудно е човек да си плаща данъците с фазани, но за щастие все още има достатъчно хора с чекови книжки, които да поддържат професията активна. Не мога да върна болно животно, само защото човекът, който го води, няма пари да ми плати.

– Ти си истинска душичка – казвам аз, прегръщам го и го целувам нежно по устните.

– Шшш – отвръща той, когато се отделяме един от друг, – ще ми развалиш имиджа на мачо, който съм си изградил. Освен това не съм толкова мек, че да не мога да одера заек или да сваря омар. – Дарява ме със смеха на злодей от анимационен филм.

– Идиот – разсмивам се аз. – Надявам се знаеш как да го сготвиш, защото аз определено не знам. – Поглеждам предпазливо към омара.

– Гледайте и се учете, госпожо. – Патрик премята хавлията през едната си ръка и се покланя екстравагантно. – Вечерята ще бъде сервирана след малко.