Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)
- Автор: Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Стоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)». Краткое содержание книги:
„Търсене на целта“ не е книга за бързо четене. Това е роман за една епоха и няколко конкретни личности, изпълнен блестящо като сюжет и език и зареден с неподражаемата атмосфера на братя Стругацки.
Станислав се върна уморен, ядосан и болен от човешката глупост и лошотия. Като го видя, Кронид стана, изслуша нарежданията за през нощта, предаде му списък с най-важните телефонни обаждания и едва след това кимна към упорития младеж, който, подпрян на стената, все още търпеливо чакаше да му обърнат внимание.
— Слушам ви внимателно — му каза Станислав и закачи на лицето си усмивка номер шест. Надяваше се разговорът да свърши делово още тук, в приемната.
— Фамилията ми е Красногорски — каза момчето тихо. — Аз съм Ваня.
Секунда преди това Станислав го беше познал.
— Да влезем — каза той късо и те се озоваха в кабинета.
— Сядай — покани го домакинът и сам се пльосна в едно кресло, чувствайки се като надута лодка, на която са извадили запушалката. — Извинявай, че не те познах веднага. Все пак мина повече от година, нали? Е, как си? Ще се радвам, ако мога да ти бъда полезен с нещо.
— Донесох ви записките на баща ми — каза тихо Ваня Красногорски и Станислав (за кой ли път!) се учуди колко неведоми са пътищата на природата. — Красногорски-младши приличаше на майора много по-малко, отколкото, да речем, на Сеня Мирлин, също дълъг, кльощав и ъгловат.
Той пое мръсната папка, на чиято корица с червени печатни букви бе написано ЗА ИВАН и развърза връзките. „Щом ти четеш тези записки, значи аз не съм между живите. Вече са ме убили…“ — прочете и я затвори.
Ваня стоеше, готов да си тръгне.
— Почакай, къде си се разбързал? — попита Станислав, превъзмогвайки се за пореден път. — Нима не искаш да поговорим?
— Искам, дори много — каза юношата. — Имам и молба към вас. Но ще ви кажа каква, след като прочетете това.
— Добре — каза Станислав. — Разбрахме се. Ще я прочета.
— Телефонът ми е същият…
— Разбрах. А къде беше през цялото време? Два пъти те търсих…
— Пътувах — късо отвърна Ваня и Станислав не прояви любопитство.
Още същата нощ прочете записките.
Глава ПЪРВА
„Щом четеш тези записки, значи вече не съм между живите. Убили са ме.
Каквато и причина за смъртта ми да ти съобщят, знай, че са ме убили — хладнокръвно, професионално и чисто.
Не вярвай, че внезапно съм получил сърдечен удар в автобуса в най-натоварения час. Аз имам прекрасно здраве. (Между другото и ти.) Просто от тълпата някой се е приближил до мене и ми е забол направо през сакото игла с кардиолетал-А или някаква друга гадост.
Не вярвай, че не съм бил внимателен, когато съм пресичал улицата. От известно време безкрайно внимавам по улиците, в тъмните входове, на пероните на влаковете, метрото и извънградските влакчета.
Ако ти кажат, че съм станал жертва на пияни хулигани, знай, че много добре знам имената им. Те не са хулигани, рядко пият и никога не се напиват. Това са Александър Степанович Гуриков (Сашка Кучката), Марлен Иванович Косоручкин (той е и Марлеха) или Серьога Бръмбара (Сергей Сергеевич Жукованов).
Не вярвай никому и на никакви документи, филми или снимки, на никакви аудиокасети и видеозаписи. Вярвай само на това, което четеш в момента, и помни, че то ще те направи недосегаем за никого (по-точно ВЪЗМОЖНО е да те направи; СПОСОБНО е да те направи — по принцип и ако изпълниш някои условия, които не са известни на никого), но само в случай, че не го споделиш с никого. Това знание ще те убие по-бързо от най-силната отрова, ако го споделиш с някого. Тайната е предназначена само за теб. Двама ще бъдат прекалено много, непоправимо много.
Най-много се пази от хората, които обичаш.
Бой се от мама. Тя е глупава и глупаво благородна. (Никога не се доверявай на благородните — те ще те предадат, наслаждавайки се на своята безкористност.)
Страхувай се от Альошка — той е алкохолик. (Никога НИЩО не доверявай на алкохолик.) Страхувай се от своята Катя. Тя те върти на пръста си, на тебе ти харесва, аз зная, но тя е много по-силна от тебе и наясно с това. (Изобщо не те съветвам да се доверяваш на жените: нито един мъж не е способен напълно да разбере една жена, те са друг вид от животинското царство, а можеш да имаш доверие само на онзи, когото познаваш изцяло.)
Искам всичко, което имам, да получиш ти и само ти. Ти ще доведеш моя замисъл докрай. Щом четеш тези записки, значи аз не съм успял.
Прочети ги, разбери ги и точно девет месеца не предприемай нищо, просто живей така, както досега и мисли. Чакай. Мисли. Готви се да вземеш решение. ДЕВЕТ МЕСЕЦА! Решението трябва да узрее в тебе, както зародишът зрее в женската утроба. След това постъпи както намериш за добре.