Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)
- Автор: Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Стоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)». Краткое содержание книги:
„Търсене на целта“ не е книга за бързо четене. Това е роман за една епоха и няколко конкретни личности, изпълнен блестящо като сюжет и език и зареден с неподражаемата атмосфера на братя Стругацки.
Човекът, който ти предаде този пакет, няма да знае нищо. Не знае дори това, че ти си мой син. Той е кристално честен, по старому благороден и следователно възглупав. Все пак е по-добре повече никога да не се срещаш с него.
Разбира се, те могат да се досетят за него. Не, няма да могат. Или по-точно, ако съумеят да се досетят, ти просто никога нищо няма да узнаеш за тези записки…
ЕЙ, СЕРСЕМИНО! АКО ВСЕ ПАК СИ УСПЯЛ ДА СЕ ДОБЕРЕШ ДО МЕН И ЧЕТЕШ СЕГА ТЕЗИ РЕДОВЕ — БЪДИ ПРОКЛЕТ! ЩЕ ЗАПОЧНА ДА ИДВАМ ПРИ ТЕБ НОЩЕМ, ЗА ДА ИЗПИВАМ ШИБАНИЯ ТИ МОЗЪК И ДА РАЗКЪСВАМ ШИБАНОТО ТИ СЪРЦЕ.
Разкрих тази тайна, разкопах я, разгадах я, измъкнах я от мътното небитие, но и до днес не съм се научил да я използвам. Зная, че тя носи в себе си зародиша на гигантски възможности. На сила, мощ, велика власт и способност да прекрояваш неща, които не ти си направил — това се усеща още при първото съприкосновение с нея. Но КАК? Не зная.
Подобно е на прословутия термояд от любимата ти физика. За него всички знаят всичко, на хартия всичко е наред, дори отлично, вече половин век се говори за него, обсъжда се, но никой нищо не е постигнал. СИЛА. МОЩ. ВЛАСТ НАД СВЕТА. Но КАК?
Именно заради тази аналогия се чувствам учен теоретик, направил велико откритие на хартия, от което някой някога ще извлече много полза, но не днес и дори не утре. А тогава, когато нито теб, нито мен ще ни има на този свят.
По разбираеми причини нямам възможност да документирам както трябва своето ОТКРИТИЕ. Много неща ще трябва да приемеш на вяра. Но именно затова ще се постарая да бъда подробен с надеждата, че ти ще съумееш в подробностите да намериш някоя сламка, крайче, кукичка, с която да извадиш в лодката си голямата риба, която аз зърнах в дълбоките води, но не успях да сграбча за хрилете.
Прекрасно познаваш този човек. Неговият портрет от много години стои на бюрото ми до фотографията на майка ти. Сега го виждаш по телевизията едва ли не всеки ден или често четеш за него във вестниците. Той се превърна в легенда и аз прекрасно запомних разговора, който имах с него миналата есен. Все ме питаше как може човек с такива мерзки убеждения да ми е приятел и благодетел, а аз ти отговарях, че убежденията се появяват и изчезват, а човекът остава. Скарахме се с теб, ти се обиди и повече не разговаря с мен за него (макар добре да знаех какво говориш за него със своите приятели по телефона — признай си, че ти ИСКАШЕ аз да чувам тези разговори, нали?). Е, като прочетеш записките ми, предполагам, ще разбереш, ако не всичко, то поне много.
Моето разследване започна с него.
В продължение на няколко години работех в отдел, по-точно в особена група, която се занимаваше с ПАРАНОРМАЛНИ ЯВЛЕНИЯ. С телепати, ясновидци, зомбита, телекинетици, знахари, микрокилъри, търсачи на подводни води, върколаци, вещери, магьосници. Полтъргайст, НЛО, некродинамика, палеоастронавтика… Много неща вече съм забравил, номенклатурата ни наброяваше повече от осемдесет и три позиции. И всичко беше СТРОГО СЕКРЕТНО. Нашата дейност бе секретна, така че докладвахме направо на НЕГО, дори никой от заместниците му нищо не знаеше.
Отдавна съм забелязал, че колкото по-глупава е една работа, толкова по-секретна е тя. В нашата работа имаше толкова глупости, че не оставаше място за нищо друго. «Това са големи глупости!» — докладвахме ние на началството. «Давайте, давайте! Работете, не забравяйте, за Бога!» «Ама това са глупости!» «Според вас американците по-глупави ли са? Ама се занимават с това и всички са доволни. Искате още пари? Така да бяхте казали…»
Деветдесет процента от информацията, която имахме, бе чиста лъжа. В девет цяло и деветдесет и девет стотни от случаите попадахме на мошеници, понякога много умни, дори блестящи. Но имаше, имаше някакви стотни от процента, които предизвикваха нашето недоумение, караха ни да се замислим и ни подтикваха да действаме.
След третата или четвъртата година си направих два извода, които си заслужава да спомена тук.
Първият бе, че практически никаква телепатия не съществува. Невъзможно е да се четат мисли. Да отгатваш, да изчисляваш, да предполагаш дори — да, но не и да четеш. Този извод ми даде нови сили и облекчи моето съществуване в света, наречен «месторабота». (На никого и никога не казах за този мой извод. Напротив, винаги твърдях обратното. И началството с удоволствие даваше пари. Има куп глупаци по света, които смятат, че не би било зле да се научат да четат чужди мисли. Ще ти разкажа една история — как оцелях само заради това, че един глупак се счепка с един мошеник и двамата загубиха — изядоха се един друг, като вълците от детското стихче.)