Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
Стига! Бе чакал достатъчно! Ако Джейн бе тъжна, а дори и да не беше, искаше да бъде с нея.
Най-накрая успя да излезе от салона и се озова в тъмен коридор. Вече бе загубил дирите на любимата си. Поколеба се какво да прави. Не искаше да се връща в салона. Не издържаше да прекара още една нощ, без да говори с Джейн, да чуе гласа й, да вдъхне аромата й, да вкуси от устните й…
Отвори вратата на някакъв кабинет — празен, и се върна в коридора сред тишина и тъмнина. Рано или късно тя щеше да се върне и той ще я чака. След десетина минути чу шум от коприна и усети изкусителния аромат, който можеше да принадлежи само на Джейн. С рязко движение протегна ръка и я хвана за рамото. После, с едно дръпване, влезе с нея в някаква стая и затвори вратата. Жената извика задавено, но после очите й привикнаха с тъмнината и можа да разпознае похитителя си.
— Хелион!
Приближавайки се достатъчно, за да го обгърне топлината й, той постави ръце на раменете й.
— Шшш… не искаме да привличаме внимание, нали?
Като че ли я усети да потрепва при допира му, но гласът й прозвуча спокойно:
— Какво правиш?
— Изглеждаше тъжна, когато напусна салона. Притесних се.
— Аз… Какво те накара да си го помислиш?
Хелион твърде късно осъзна, че е направил грешка да я доведе в тази тъмна и отдалечена стая. Кръвта му вече кипеше и мислите му поемаха опасна посока. По-добре би било да останат в коридора, където възможността да ги видят би поохладила желанието му.
— Познавам те достатъчно, за да разбера, когато нещо те притеснява. — Като по собствена воля пръстите му нежно погалиха кадифената кожа на шията й. — Кажи ми какво ти е.
— Нищо — задържа дъха си, когато пръстите му преминаха по линията на деколтето. — За Бога, Хелион, трябва да спреш.
Усмихна й се тъжно. Тя все още бе много невинна по отношение на мъжете. В този момент по-лесно бе сърцето му да спре да бие, отколкото милувката му да спре да обожава това страстно тяло с цвят на слонова кост.
— Трябва? — попита я с дрезгав глас. — Искам да го направя от три дни насам. Не знаеш колко трудно се въздържах тази вечер да не дойда при теб и да те метна на рамо.
На лунната светлина, огледална от падналата мъгла, чертите й изглеждаха по-меки и мистериозни.
— Често ли мяташ жените на рамо?
— Никога преди не съм го желал — отговори честно. — Ти, Джейн Мидълтън, събуди в мен демони, за които дори не знаех, че съществуват.
— Звучи ужасно.
— Нямаш и идея! — засмя се тъжно.
— В действителност, знам точно какво имаш предвид — призна тя с въздишка.
Хелион стисна зъби при неочакваното признание. О, това бе ужасна грешка. Вече бе възбуден, гореше само при близостта й. И да чуе Джейн да признава собствените си желания бе като да хвърлиш запалена клечка върху бала сено. Едва устоя на желанието си да притисне бедра срещу нея, за да усети твърдостта му.
— Боже мой, не говори така, любов моя! — изстена. — Доведох те тук, за да можем да поговорим насаме. Но е много трудно, когато си толкова близо.
Хелион видя как Джейн се бори да си възвърне самообладанието и как желанието победи, когато тя започна да гали гърдите му.
— Мога да отида в другия край на стаята, ако предпочиташ — гласът й беше едва доловим.
Той я взе в обятията си, за да покрие с леки ухапвания възглавничката на ухото й.
— Би било добре — съгласи се.
— Или мога да изляза в градината и ти да ми крещиш от прозореца.
Хелион прокара устни по извивката на шията й, вкусвайки кожата, за да стигне до гърдите.
— Ще бъде много по-разумно — промърмори, — но не толкова хубаво.
— Наистина.
Преодолявайки бариерата на корсета, Хелион стигна ръкава на роклята. Проклятие! Начинът на обличане на жените, с толкова ката плат, бе грях към природата. Как можеше да спечели един мъж срещу безброй пластове коприна, лен, панделки и кой знае още какво?!
— Истината е, че всеки път, когато искам да говоря с теб, провалям всичко — призна, когато най-накрая достигна настръхналото зърно.
С лек стон Джейн придърпа главата му, насърчавайки влажната милувка.
— Наистина — прошепна.
Хелион тихичко се засмя, без да спира да дразни порозовялото връхче.
— Не би трябвало да се съгласяваш с такъв ентусиазъм.
Джейн отново изстена и го насочи към другата си гърда.
— Няма значение — увери го. — Сега не ми е до приказки.
— Благодаря на Бога! — С ловко движение се облегна на стената и залости вратата. — Хрумват ми няколко по-добри идеи да употребим тези твои подлудяващи устни.
Без да прикрива алчността си, нападна устните й, докато ръцете му продължаваха с жар да галят гърдите.