Смърт в облаците

— Естествено прочетох за това във вестниците, но не знаех, не си давах сметка, че жертвата е майка ми. След това получих телеграма тук в Париж от майка Анжелик. Тя ми даде адреса на мосю Тибо и ми припомни моминското име на майка ми.

Фурние кимна замислено.

Те поговориха още малко, но стана ясно, че мисис Ан Ричардс не може да им помогне много в издирването на убиеца. Оказа се, че тя не знае нищо за живота на майка си и за деловите й взаимоотношения.

Поаро я попита за името на хотела, в който е отседнала, и заедно с Фурние си тръгна.

— Разочарован сте, предполагам? — каза Фурние. — Нима се надявахте да научите нещо от това момиче? Да не би да подозирахте, че е самозванка? Или все още смятате, че е такава?

Поаро поклати глава обезкуражено.

— Не, не мисля, че е самозванка. Документите й ми се сториха съвсем истински… Странното е, че ми се струва, че вече съм я виждал някъде… Напомня ми за някого…

— Прилича ви на убитата? — попита Фурние, изпълнен със съмнение. — Разбира се, че не.

— Не, не е това… Ще ми се да можех да си спомня… Сигурен съм, че съм виждал лицето й…

Фурние го изгледа с любопитство.

— Според мен вие винаги сте проявявали интерес към липсващата дъщеря.

— Естествено — отговори Поаро и леко вдигна вежди. — Ако някой печели нещо от смъртта на мадам Жизел, това е именно тази млада дама… При това много осезателно… в брой.

— Така е, но с какво ни помага този факт?

Поаро остана известно време мълчалив. Той следваше хода на собствените си мисли.

— Приятелю — каза той накрая. — Тази дама получава в наследство много пари. Нима е чудно, че още от самото начало се питах дали не е свързана с убийството? В този самолет имаше три жени. Едната от тях, мис Виниша Кър, е от добре известно аристократично семейство. А другите две? Още откакто Елиз Грандие каза, че може би бащата на Ан Морисо е англичанин, аз не изключвах възможността една от останалите две да е тази дъщеря. Възрастта и на двете е горе-долу същата. Лейди Хорбъри е била кабаретна актриса с донякъде неясен произход и се е подвизавала под псевдоним. Мис Джейн Грей, както самата тя ми каза, е била отгледана в сиропиталище.

— Аха! — възкликна французинът. — Значи за това мислите през цялото време! Нашият приятел Джеп би казал, че сте прекалено изобретателен.

— Да, вярно е, че често ме обвинява в усложняване на нещата.

— Виждате ли?

— Но в интерес на истината това не е вярно! Аз винаги подхождам по най-простия възможен начин! И никога не отказвам да приема фактите такива, каквито са.

— Но сега сте разочарован? Очаквахте нещо повече от тази Ан Морисо, нали?

Вече влизаха в хотела на Поаро. Един предмет, оставен върху бюрото на рецепцията, припомни на Фурние нещо, което Поаро бе казал по-рано тази сутрин.

— Трябва да ви благодаря за това, че посочихте грешката, която бях допуснал. Обърнах внимание на двете цигарета на лейди Хорбъри и на кюрдските лули на двамата Дюпон. Непростимо бе да не обърна внимание на флейтата на доктор Брайънт, макар и да не го подозирам сериозно.