Смърт в облаците

— Мислех, че е само ваш ход в разследването.

Поаро поклати глава.

— Напротив. Археологията и древното грънчарство толкова ме заинтригуваха, че наистина изпратих чека с дарението, което бях обещал. Тази сутрин научих, че очакват да заминете с тях. Можете ли да рисувате?

— Да, в училище доста ме биваше.

— Отлично. Мисля, че ще се почувствате много добре.

— Наистина ли искат да замина с тях?

— Разчитат на това.

— Би било чудесно — каза Джейн — да се махна за известно време…

По лицето й плъзна червенина.

— Мосю Поаро — погледна го тя с подозрение. — Нали не дадохте тези пари само, за да сте… за да сте мил с мен?

— Мил? — възкликна той, ужасен от мисълта. — Мога да ви уверя, мадмоазел, че когато става дума за пари, аз съм самата деловитост!

Той доби толкова обиден вид, че Джейн трябваше да помоли за извинение.

— Мисля — каза тя, — че трябва да посетя някои музеи, за да се запозная с древното грънчарство.

— Добра идея.

Джейн се спря на вратата и се върна назад.

— Може би не сте дали онези пари, само за да бъдете мил към мен, но все пак бяхте много мил.

Тя го целуна по върха на главата и излезе.

— Ca, c’est tres gentil14! — каза Еркюл Поаро.