Смърт в облаците
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смърт в облаците». Краткое содержание книги:
По време на полета някои извършва жестоко убийство.
Но кой?
Може би английският бизнесмен, изправен пред фалит?
Или авторът на детективски романи, изпробващ сюжет за нова книга?
Или графинята, чиято страст към кокаина и хазарта вече й е създала големи неприятности?
Никой не е извън подозрение.
Дори и Поаро.
Това го амбицира да разкрие престъпника и да отхвърли подозрението от себе си.
Поаро простена и опря глава на ръцете си.
— Трябва да помисля! Трябва да помисля! Възможно ли е всичките ми предположения досега да са били погрешни?
— Е, случват се и такива неща — каза Фурние. — И на мен ми се е случвало. Може би и на вас. Понякога се налага човек да потисне гордостта си и да промени идеите си.
— Така е — съгласи се Поаро. — Възможно е през цялото време да съм придавал прекалено голямо значение на едно определено нещо. Очаквах да открия една улика. Открих я и изградих хипотезата си върху нея. Но ако съм сгрешил още от самото начало… ако това нещо се е оказало там, където беше единствено поради някаква случайност… Тогава, да, разбира се… Ще трябва да се съглася, че съм се движил по изцяло погрешен път.
— Не можем да затворим очите си пред новия факт — каза Фурние. — Имаме налице мотив и възможност за извършване на престъплението. Какво още можем да искаме?
— Нищо. Трябва да е както казвате. Забавеното действие на отровата наистина ми се струва малко странно… на практика може да се каже, че е невъзможно. Но щом става дума за отрова не е изключено да се случи и невъзможното. Може би някаква особеност…
Той замълча.
— Трябва да обсъдим план за действие — каза Фурние. — Засега според мен ще е глупаво да събуждаме подозренията на Ан Морисо. Тя все още не знае, че сте я разпознали. Документите й бяха приети за автентични. Знаем в кой хотел е отседнала и можем да държим връзка с нея чрез Тибо. Правните формалности винаги могат да се проточат. Установили сме две неща — мотив и възможност. Остава да докажем, че Ан Морисо е притежавала змийска отрова. Остава и проблемът с американеца, който е купил туземската тръба от магазина и е подкупил Жюл Перо. Възможно е това да е съпругът, Ричардс. Смятаме, че е в Канада, само защото тя ни каза това.
— Както казвате съпругът… Да, съпругът! Чакайте, чакайте!
Поаро стисна слепоочията си с длани.
— Всичко е объркано… — промърмори той. — Не използвам малките сиви клетки на мозъка си както трябва. Не, просто правя прибързани заключения. Мисля това, което се предполага, че трябва да мисля… Не, отново греша! Ако в началото съм бил прав, не е възможно някой да е предполагал какво ще мисля…
Той замълча.
— Извинете? — попита Джейн.
Поаро не отговори веднага. Той свали ръце от слепоочията си, седна изправен и намести двете вилици и солницата, които дразнеха чувството му за симетрия.
— Хайде да разсъждаваме — каза той след малко. — Ан Морисо или е виновна, или не. Ако е невинна, тогава защо излъга? Защо скри факта, че е прислужница на лейди Хорбъри?
— Защо наистина? — намеси се Фурние.
— Така че ние приемаме Ан Морисо за виновна, защото ни е излъгала. Но почакайте. Да предположим, че първоначалната ми хипотеза е вярна… Как тази хипотеза се връзва с вината или с лъжата на Ан Морисо… Да, да… Възможно е… При едно условие… Но в този случай… ако условието е било налице… Тогава Ан Морисо не би трябвало изобщо да е се е намирала на борда на самолета.
Другите го гледаха търпеливо, с не особено дълбок интерес.
Фурние мислеше: „Сега разбирам какво искаше да каже англичанинът Джеп. Този старец наистина създава трудности. Иска да усложни нещо, което е достатъчно ясно. Не е в състояние да приеме едно очевидно обяснение, без да се опита да убеди всички, че то съвпада с предварителните му идеи.“
Джейн мислеше: „Изобщо не мога да разбера какво иска да каже… Защо момичето да не може да е в самолета? Нали е трябвало да бъде с лейди Хорбъри? Имам чувството, че шикалкави…“
Изведнъж Поаро пое въздух със свистене.
— Разбира се! — възкликна той. — Това е една възможност и не би трябвало да е трудно да разберем дали…
Изправи се.
— А сега какво, приятелю? — попита Фурние.
— Ще отидем до телефона — отговори Поаро.
— Трансатлантически разговор с Квебек?
— Не, този път само до Лондон.
— Скотланд Ярд?
— Не. Ще се обадя на Лейди Хорбъри у дома й на „Гровнър скуеър“. Дано само да имам късмет да я заваря вкъщи.
— Внимавайте, приятелю. Ако Ан Морисо заподозре, че се интересуваме от нея, това няма да се отрази никак добре на разследването ни. В края на краищата не бива да допускаме да вземе предпазни мерки.
— Не се безпокойте. Ще бъда максимално дискретен. Ще задам само един дребен въпрос… Напълно безобиден. — Той се усмихна. — Ако искате, елата с мен.
— Не, не.
— Но аз настоявам.
Двамата се отдалечиха и оставиха Джейн във фоайето. Мина известно време докато ги свържат, но Поаро имаше късмет. Лейди Хорбъри си беше у дома и обядваше.
— Добре. Моля предайте на лейди Хорбъри, че се обажда Еркюл Поаро от Париж. — Последва пауза. — Лейди Хорбъри, вие ли сте?… Не, не. Всичко е наред.