Смърт в облаците

Мосю Тибо посрещна Поаро и Фурние много радушно. След обичайната размяна на любезности и учтиви въпроси, адвокатът заговори за наследницата на мадам Жизел.

— Вчера получих писмо — каза той, — а тази сутрин се появи и самата млада дама.

— На каква възраст е мадмоазел Морисо?

— Мадмоазел Морисо, или по-скоро мисис Ричардс, защото е омъжена, е точно на двадесет и четири години.

— Представи ли документи, които доказват самоличността й? — попита Фурние.

— Разбира се, разбира се.

Адвокатът отвори папката, намираща се до лакътя му.

— Най-напред ето това.

Беше копие на брачно свидетелство, удостоверяващо брака между Джордж Леман и Мари Морисо, и двамата от Квебек. Датата беше от 1910 година. Там беше и кръщелното свидетелство на Ан Морисо Леман. Имаше и някои други документи.

— Това хвърля известна светлина върху ранните години на мадам Жизел — каза Фурние.

Мосю Тибо кимна.

— Доколкото успях да разбера — каза той, — Мари Морисо е била гувернантка или прислужничка, когато срещнала този Леман. Той не бил добър човек и я изоставил скоро след сватбата, а тя отново върнала моминското си име. Детето било прието в „Институт дьо Мари“ в Квебек и било отгледано там. Мари Морисо или Леман, напуснала Квебек скоро след това, предполагам с някой мъж, и дошла във Франция. От време на време изпращала пари, а най-накрая изпратила голяма сума, която трябвало да бъде дадена на детето, когато то навърши пълнолетие. По това време вече Мари Морисо или Леман изглежда е водела нередовен живот, защото е предпочела да стои настрана и да няма никакви лични контакти.

— А как момичето е разбрало, че е получило наследство?

— Пуснахме дискретни обяви в някои вестници. Изглежда директорката на „Институт дьо Мари“ е попаднала на някоя от тях и е писала или телеграфирала на мисис Ричардс, която по това време е била в Европа и се канела да се връща в Щатите.

— А кой е Ричардс?

— Доколкото разбрах, американец или канадец от Детройт. По професия е производител на хирургически инструменти.

— И не е придружавал жена си?

— Не, той все още е в Америка.

— Мисис Ричардс в състояние ли е да хвърли повече светлина върху възможните причини за убийството на майка си?

Адвокатът поклати глава.

— Тя не знае нищо за майка си. Всъщност, макар че директорката веднъж го споменала, не можела дори да си спомни моминското име на майка си.

— Изглежда — отбеляза Фурние — появата й на сцената няма да е от голяма полза за разрешаването на загадката. И трябва да си призная, че никога не съм смятал иначе. В момента ме занимава нещо друго. Разсъжденията ме доведоха до трима заподозрени.

— Четирима — каза Поаро.

— Така ли мислите?

— Не, аз не казвам това. Но според теорията, която развихте пред мен, не е възможно да са само трима. — Той рязко вдигна ръка. — Двете цигарета, кюрдските лули и флейтата. Не забравяйте флейтата, приятелю.