Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
— Чудя се кой ли ще ни преподава? — каза Хърмаяни, докато се промъкваха през дърдорещата тълпа. — Някой ми каза, че Флитуик бил шампион на младини, та може би ще е той.
— Стига да не е… — започна Хари, но веднага простена и млъкна.
На подиума се качваше Гилдрой Локхарт, облечен в тъмнолилаво и придружен не от друг, а от Снейп в черно, както винаги.
Локхарт махна с пръчката си за тишина и извика:
— Елате насам, елате насам! Всички ли ме виждат? Всички ли ме чуват? Отлично! И така, професор Дъмбълдор ми даде разрешение да открия този малък клуб по дуелиране и да ви подготвя, ако ви се наложи да се защитавате, както се е случвало с мен безброй пъти. Повече подробности ще намерите в публикуваните ми творби.
— Нека да ви представя своя асистент професор Снейп — продължи Локхарт, като грейна в широка усмивка. — Каза ми, че разбирал малко от дуели, и спортсменски се съгласи да ми помогне с една кратка демонстрация като начало. Е, нека никой от вас, младежи, да не се безпокои — пак ще си имате учител по отвари, като приключа с него, не се бойте.
— Колко хубаво би било да приключат един с друг завинаги — прошепна Рон в ухото на Хари.
Горната устна на Снейп се сви. Хари се чудеше защо ли още се усмихва Локхарт? Ако Снейп погледнеше него така, той щеше да побегне с всичка сила в обратната посока.
Двамата професори се обърнаха един срещу друг и се поклониха. По-скоро Локхарт се поклони, и то с много въртене и размахване на ръце, а Снейп само нетърпеливо тръсна глава. После и двамата вдигнаха вълшебните си пръчки като мечове пред себе си.
— Както виждате, държим пръчките си в началната бойна позиция — обясни Локхарт на смълчаното множество. — Като преброим до три, изричаме първите си заклинания. Никой от нас няма за цел да убива, разбира се.
— Не съм сигурен — процеди Хари, като гледаше как Снейп оголи зъби.
— Едно, две, три…
И двамата метнаха пръчките си през рамо. Снейп извика: „Експелиармус!“ Блесна ослепителна яркочервена светлина и Локхарт бе изхвърлен от мястото си. Той полетя назад над подиума, блъсна се в стената, свлече се по нея и се просна на пода.
Малфой и неколцина други слидеринци ликуваха. Хърмаяни се бе изправила почти на палци.
— Дали той е добре, как мислите? — изписка Хърмаяни, затулила уста с пръсти.
— Не ме интересува! — отвърнаха Хари и Рон едновременно.
Локхарт се изправи на омекналите си крака. Шапката му се беше смъкнала и вълнистата му коса стърчеше.
— Ето, видяхте ли? — каза той, след като се качи с олюляване на подиума. — Това беше обезоръжаваща магия и както виждате, аз съм си изгубил пръчката… О, благодаря ви, госпожице Браун! Чудесна идея беше, че им показахме това, професор Снейп, но ако нямате нищо против, че го казвам, беше съвсем очевидно какво се канехте да сторите. Ако бях поискал да ви спра, нямаше да ми е никак трудно. Но реших, че ще е поучително за тях да видят…
Снейп гледаше убийствено. Вероятно Локхарт бе забелязал това, защото каза:
— Достатъчно с демонстрациите! Сега ще дойда при вас и ще ви разделя по двойки. Професор Снейп, ще ми помогнете ли?
Те тръгнаха между учениците да определят двойките партньори. Локхарт посочи Невил и Джъстин Финч-Флечли, докато Снейп се захвана първо с Хари и Рон.
— Мисля, че е време да разделим отбора мечта — изхили се той. — Уизли, ти ще бъдеш партньор на Финигън. А Потър…
Хари несъзнателно се обърна към Хърмаяни.
— Не, не мисля, че ще стане така — каза Снейп с хладна усмивка. — Господин Малфой, елате насам. Да видим как ще се справите с прочутия Потър. А вие, госпожице Грейнджър, можете да партнирате на госпожица Булстроуд.
Малфой наперено пристъпи напред, хилейки се ехидно. Подир него излезе и едно момиче от Слидерин, което напомняше на Хари една картина от „Ваканция с вещици“. Милисънт беше едра и грубовата и широката й челюст бе дръзко издадена. Хърмаяни леко й се усмихна, но тя не й отвърна.
— Застанете с лице срещу партньорите си — провикна се Локхарт от подиума — и се поклонете!
Хари и Малфой едва кимнаха с глави, без да отместват поглед един от друг.
— Пръчки в готовност! — викна пак Локхарт. — Като преброя до три, правите заклинания за обезоръжаване на противника. Но само за обезоръжаване — не искаме никакви злополуки. Едно… две… три…
Хари преметна пръчката си през рамо, но Малфой бе започнал още на „две“ — неговото заклинание порази Хари толкова силно, сякаш го бяха ударили по главата с тиган. За щастие той само залитна и без да губи повече време, насочи пръчката си към Малфой и извика: „Риктусемпра!“