Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
— Нужна ни е някаква суматоха — бодро каза Хърмаяни преди двойния час по отвари в четвъртък следобед, — която да отвлече вниманието. Тогава един от нас влиза в кабинета на Снейп и взима каквото ни трябва.
Хари и Рон я погледнаха нервно.
— Мисля, че е по-добре аз да извърша самата кражба — продължи Хърмаяни с делови тон. — Вас двамата този път ще ви изгонят, ако си навлечете още някоя неприятност, а аз досега нямам провинения. Така че от вас се иска само да вдигнете достатъчно врява, за да отклоните вниманието на Снейп за няколко минути.
Хари се усмихна горчиво. Да предизвикаш суматоха в часа на Снейп бе почти толкова безопасно, колкото да бъркаш в окото на задрямал змей.
Часовете по отвари се провеждаха в едно от по-големите подземия. Занятията този четвъртък следобед протичаха по обичайния начин. Двайсет котли димяха между дървените чинове, върху които имаше месингови везни и стъкленици с различни съставки. Снейп пъплеше между изпаренията и правеше хапливи забележки за работата на грифиндорци, докато слидеринци се хилеха доволни. Драко Малфой, който беше любимият ученик на Снейп, замеряше Рон и Хари с очи от риба балон и Хари знаеше, че ако му отвърне, ще получи наказание още преди да успее да изрече „не е честно“.
Издувателната отвара, направена от Хари, беше твърде течна, но той си мислеше за по-важни неща. Чакаше сигнал от Хърмаяни и беше почти глух за подигравките на Снейп, спрял пред неговия воднист разтвор. Когато Снейп се отдалечи и започна да се кара на Невил, Хърмаяни улови погледа на Хари и му кимна.
Хари бързо се скри зад котела си, извади от джоба си един от фойерверките на Фред и леко го докосна с пръчката си. Фойерверкът започна да свисти и да пръска искри.
Знаейки, че има само няколко секунди, Хари се изправи, прицели се и го метна право в казана на Гойл.
Отварата на Гойл експлодира и заваля като дъжд над целия клас. Учениците писваха, като ги заливаха пръски от издувателната отвара. Лицето на Малфой бе сериозно засегнато и носът му започна да се издува като балон. Гойл се мяташе насам-натам, закрил с ръка очите си, които бяха станали колкото чинии. Снейп неуспешно се опитваше да успокои обстановката и да установи какво се е случило. В суматохата Хари видя как Хърмаяни безшумно се измъкна през вратата.
— Тишина! ТИШИНА! — ревеше Снейп. — Който е напръскан, да дойде при мен за глътка свивателен разтвор. Щом разбера кой направи това…
Хари се мъчеше да не се разсмее, като гледаше как Малфой пръв се втурна с клюмналата си глава под тежестта на издутия му като малък пъпеш нос. Половината клас се струпа около бюрото на Снейп — ръцете на някои бяха като бухалки, други не можеха да говорят с гигантски подпухналите си устни. Точно в този момент Хари видя, че Хърмаяни се връща в подземието с издута предница под наметката си.
След като всички глътнаха от противоотварата и различните отоци спаднаха, Снейп застана до казана на Гойл и изгреба спаружените черни останки от фойерверка. Внезапно всичко утихна.
— Щом открия кой е хвърлил това — почти шепнешком каза Снейп, — ще се погрижа той незабавно да бъде изключен.
Хари се постара да придаде на лицето си озадачено изражение. Снейп гледаше право в него и звънецът десет минути по-късно дойде като истинско спасение.
— Той знаеше, че съм аз — каза Хари на Рон и Хърмаяни, докато бързаха към тоалетната на Стенещата Миртъл. — Личеше му.
Хърмаяни хвърли новите съставки в казана и се зае да бърка с всички сили.
— Ще е готова след две седмици — щастливо обяви тя.
Седмица по-късно, докато прекосяваха входната зала, Хари, Рон и Хърмаяни забелязаха малка групичка ученици, скупчени пред таблото за съобщения, да четат току-що забоден с карфици пергамент. Шеймъс Финигън и Дийн Томас, които изглеждаха много заинтригувани, им дадоха знак да се приближат.
— Основава се клуб по дуелиране — обясни Шеймъс. — Първата сбирка е тази вечер! Не бих се отказал от няколко урока по дуелиране, може да ми потрябват в скоро време…
— Какво, да не мислиш, че чудовището на Слидерин може да се дуелира? — каза Рон, но и той прочете съобщението с интерес.
— Може да се окаже полезно — каза той на Хари и Хърмаяни на път за вечеря. — Какво ще кажете да отидем?
Хари и Хърмаяни бяха единодушно „за“, така че в осем часа същата вечер тримата отново бързаха към Голямата зала. Дългите маси за хранене ги нямаше, а покрай едната стена се бе появил златен подиум, осветен от хиляди свещи, носещи се във въздуха над него. Таванът пак беше в черно кадифе, а под него се бе струпало като че ли цялото училище, всички с пръчките си и с възбудени лица.