Пепел от светове

Лидия се появи от вътрешността на къщата и застана зад него. Гласът й прозвуча закачливо: тя все още не беше сигурна колко сериозни могат да се окажат нещата.

— Какво си направил пък сега, Съливан?

— Не се сещам за нищо — отвърна съпругът й. Не се помръдна, за да позволи на войниците да влязат.

— Не сте докладвали на председателя при завръщането си от Илдирийската империя — осведоми го сурово жената. — Трябваше да ви разпитат. Това беше първото ви задължение.

— Не мисля така, госпожо — изсумтя Лидия. — Първото му задължение беше към семейството му. Прекалено дълго го нямаше. Впрочем кои сте вие? Не мога да разпозная униформите ви.

— Ние сме специален екип чистачи, упълномощени от председателя Венцеслас. Аз съм полковник Шейла Андез. — Тя отново сведе поглед към екрана в дланта си. — А вие трябва да сте Лидия Голд. — Придвижи информацията надолу и цъкна неодобрително с език, но не каза какво е намерила в записа. — Трябва да довършим разследването си, за да предадем на председателя адекватен доклад. Господин Голд, председателят иска да се срещне с вас веднага щом успее да ви вмести в програмата си.

Гласът на Лидия стана остър, както винаги, когато някой я притиснеше прекалено силно.

— Не вярвам в правомощията ви. За кои се мислите…

— Лидия — прекъсна я Съливан, — моля те, не прави нещата по-лоши, отколкото вече са.

— И защо да са лоши нещата? — Тя застана закрилнически до него. — Какво лошо сме направили?

Без да чака разрешение, полковник Андез мина покрай Съливан и жена му. Петимата членове на „екипа чистачи“ се пръснаха из къщата и започнаха да преравят шкафове и чекмеджета, да отварят вратите на гардеробите, да надничат зад мебелите. Изглеждаха глухи за яростното възмущение на Лидия и това я разгневи още повече.

От завръщането си Съливан старателно следеше новините. Ханзата вече не бе това, което помнеше. След заминаването на крал Питър бяха започнали да се прилагат много енергични и неприятни мерки. Лидия не харесваше потисничеството, на което ставаше свидетел, и не се колебаеше да го каже гласно.

Съливан се бе опитал да остане незабележим, но ето че Ханзата все пак почука на вратата му.

— Полковник Андез, вижте! — Един от стражите измъкна изпод леглото една кутия. — Чуждестранна контрабанда!

Сърцето на Съливан се сви. В тази кутия имаше множество скъпоценни камъни и илдирийски кредитни чипове. За приноса му към Слънчевия флот магът-император му бе платил със скъпоценности и валута, преди да потегли обратно към Земята. Джора’х го бе помолил да остане в Империята и да управлява отломъчната колония на Добро, но Съливан бе предпочел да се върне при жена си и семейството си.

— Валута на Илдирийската империя? — изрече въпросително Андез.

Съливан търпеливо обясни: