Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Базил ги наблюдава прекалено отблизо. Трябва ни още някой — някоя авторитетна личност… някой, който не се бои да проговори.
Внезапно Питър вдигна глава и очите му заблестяха от въодушевление.
— Бившият председател Морийн Фицпатрик.
— Мадам Брадвата? Как ще я убедиш да мине на наша страна?
Колелата вече се въртяха в ума на Питър.
— Ще изпратя съобщение на Патрик Фицпатрик на Голген. Той е неин внук. Надявам се, че ще успее да й направи такова предложение, на което тя да не може да устои.
46.
Магът-император Джора’х
Докато лайнерът навлизаше в орбита около Земята, адмирал Диенте повика разнебитения Джора’х в командното ядро. Магът-император се движеше бавно: слабостта му бе видна за всички и това го ядосваше. Смръщените войници от ЗВС не дадоха признаци, че са я забелязали.
Но макар и омаломощен, Джора’х не се бе поддал на лудостта на изолацията. Бе намерил неподозирана твърдост — и у себе си, и у своята дъщеря със смесена кръв, — твърдост, за която председателят Базил Венцеслас дори не подозираше, че съществува. Да, Джора’х го бе победил. И сега се връщаше.
От съпричастност към тежкото състояние на мага-император Диенте използваше целия капацитет на двигателите на бойния лайнер и летеше по обратния път с максималната възможна скорост. Подкрепян от нишката на контакта с Осира’х и нейните братя и сестри със смесена кръв, Джора’х бе успял да запази разсъдъка си. Сега, когато можеше да почувства близостта на другите илдирийски пленници в лунната база, нишките на техния тизм се разпростряха около него като фина мъгла.
Отново се намираше в безопасност… макар все още да бе затворник. Изолацията, на която бе подложен до съвсем скоро, и разкритията на Осира’х за случващото се на Илдира го караха да жадува повече от всякога да е там, където неговите хора най-много се нуждаеха от него. Пръстите му сграбчиха парапета в командното ядро и той пое дълбоко дъх, за да се успокои.
Корабът се насочи направо към Земята и Диенте направи знак на Джора’х да го последва.
— Елате с мен на борда на совалката. Спешно трябва да се срещна с председателя Венцеслас в резиденцията на Ханзата. Той е извънредно заинтересуван от преводаческото устройство, което намерихме на лайнера.
— За какво възнамерява да го използва?
Диенте сякаш смяташе, че отговорът е очевиден.
— За дипломатически цели, разбира се.
Джора’х потръпна при мисълта какво може да означава това.
— Надявам се тази „дипломация“ да е по-успешна от онази, която води в момента по отношение на Илдирийската империя.
Диенте не отговори на провокацията.
— Председателят ми нареди да ви изпратя право в Двореца на шепота. — И добави с усмивка: — Там е вашата зелена жрица.
Мисълта, че съвсем скоро ще види Нира, накара Джора’х да се почувства много по-силен и дори подмладен. Когато излезе под слънчевата светлина в зоната за кацане, заобиколен от войници в униформата на ЗВС, успя да остане изправен и горд. Диенте вече се бе отправил към пирамидалната сграда на Ханзата, за да се срещне с председателя Венцеслас.
Нира стоеше зад редица кралски стражи до капитан Маккамон. Един поглед към нея бе всичко, от което се нуждаеше Джора’х. Той се отдалечи от совалката, без да обръща внимание на войниците от ЗВС, които уж го ескортираха. Изразът му накара кралските стражи да се поколебаят, но Маккамон им каза да оставят мага-император да мине. Нира се втурна към Джора’х.
— Джора’х, добре ли си?
— Председателят Венцеслас няма да ме съкруши — каза той с колкото се може по-силен глас и я взе в обятията си.
Маккамон отдаде чест — недвусмислен знак на уважение. Бе облечен в парадната си униформа, допълнена с церемониален кортик със златна дръжка, увиснал на бедрото му. Отведе Джора’х и Нира настрана и заговори тихо, така че да го чуват само те:
— Председателят ми нареди да ви съобщя, че ако обявите крал Питър за изменник и се закълнете да подкрепите Ханзата, можем да започнем процеса за завръщането ви на Илдира.
— Това ли е всичко, което трябва да направя? Наистина ли? Само едно изявление, и съм свободен незабавно да напусна Земята и да се притека на помощ на народа си? — Джора’х се намръщи недоверчиво. — Вярвате ли в това, капитан Маккамон?
За един дълъг тревожен миг мъжът не каза нищо.
— Не е моя работа да вярвам или не. Само ви предавам съобщението на председателя.
Нира също бе настроена скептично.