Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Отплата за услуги, които им извърших и които се оказаха полезни при разгромяването на хидрогите. Всичко е съвсем законно.
— Значи признавате, че работите за врага?
Той я изгледа озадачено.
— Откога Илдирийската империя ни е враг?
— Откакто сключиха съюз с Конфедерацията. Не сте ли чули?
— Това е направо смешно — обади се ядосано Лидия. — Дори това, което казвате, да е вярно, Съливан довърши работата си, преди председателят дори да си помисли за вражда с илдирийците.
— Можете ли да го докажете? — попита Андез.
Лидия я погледна така, сякаш е абсолютна идиотка.
— Той се върна вкъщи много преди съобщението на председателя. Изчислете сама времето.
— Сарказмът няма да ви помогне при гледането на процеса — предупреди я Андез.
— Значи има процес срещу нас? На какви основания?
— Лидия, моля те! — Упоритостта, с която не позволяваше на никого да я притиска, и начинът, по който защитаваше семейството и правата си, винаги му бяха харесвали, но острият й език често я вкарваше в беда.
Набитият мъжага вдигна касетката с илдирийски скъпоценни камъни.
— Трябва да ги конфискуваме.
— Тези пари ни трябват, за да живеем — възрази тревожно Съливан. Не им бе останало нищо друго.
Когато се бе съгласил да управлява облачния комбайн на Кронха 3, му бяха обещали отлична заплата, но към договора имаше прекалено много уговорки — уговорки, които Съливан и семейството му не бяха видели, преди да стане прекалено късно. Ханзата преднамерено бе отложила изплащането на каквато и да било сума на семейството му, когато всички смятаха и него, и хората му за мъртви. А сега, когато знаеха, че е оцелял, ситуацията ставаше още по-лоша. Ако наистина го бяха убили, семейството му щеше да получи някаква сума от застраховка, но тъй като Съливан бе загубил много скъпо производствено предприятие, Ханзата щеше да се погрижи да не получи и пукната пара.
— Разберете се с председателя — отвърна Андез. — Когато ви повика.
45.
Крал Питър
Да се занимава с делата на правителството с невръстния си син в скута беше доста неудобно, но Питър не искаше да се откаже дори за миг от това преживяване. Увит в меко одеяло, Рейналд бе доволен и щастлив (поне засега) в шумния операционен център, издигнат от инженерите на ЗВС. Естара люлееше пред него шарена пухкава играчка и погледът му я следваше, личицето му бе сбърчено в объркване, интерес и най-накрая радост.
Сели влетя в стаята, буквално изгаряща от желание да им съобщи новините.
— Една бойна група на ЗВС току-що е нападнала корабостроителниците на Оскивъл. Предвождал я е самият генерал Ланиан. Броят на жертвите не е известен.
— Какво прави тоя идиот, по дяволите? — Гневното възклицание на Питър стресна бебето. — Първо небесните мини на Голген, а сега това!
Странно, но Сели не изглеждаше особено притеснена.
— Да, но нашите здравата са сритали ЗВС по задниците. Скитниците отбранявали корабостроителниците, а после се включили и корабите на адмирал Уилис. Генерал Ланиан побягнал с такава бързина, че след него не останала дори следа във въздуха.
— Това е урок, който Ханзата трябваше да научи — заяви войнствено Естара.
Лицето на Питър побеля от гняв.
— Базил иска да увеличи напрежението, докато прерасне в истинска гражданска война, а ние не сме готови за това. Армията ни не е подготвена, а планетите ни все още не са възстановили реда след войната с хидрогите. Жителите на Земята все още са мои хора, независимо какво ги заставят да правят.
— Не забравяйте, че като е отвлякъл мага-император, Базил фактически е обявил война и на илдирийците — добави отвратено Естара. — Защо хората изобщо го търпят? Как да ги накараме да го свалят от поста му?
Питър си задаваше същия въпрос.
— Разпратили сме декларации, в които осъждаме поведението му, но Базил започва с наказанията още докато новините се разпространяват. Дотолкова е наплашил хората, че не смеят дори да помислят за алтернатива на неговото управление.
— Но не разбират ли какви вреди нанася председателят всеки ден? — упорстваше Естара. — Той се върти по спирала, която слиза надолу, и ще завлече със себе си цялата човешка раса.
— Не и ако мога да го предотвратя. — Стомахът на Питър се бе свил на топка. Той закрачи из стаята с Рейналд на ръце. — Ако успеем намерим посредник — някой с достатъчно власт и влияние, та всичко да протече гладко… Хората ще действат решително, ако им се предостави реална алтернатива, но откъдето и да го погледнеш, бъркотията и кръвопролитията няма да ни се разминат.
— Имаме нужда от вътрешен човек, който може да ни осигури подкрепа и да маневрира около председателя — продължи мисълта му Естара. — Какво ще кажеш за заместник-председателя Каин? Или Сарейн? Те ни помогнаха да избягаме.