Убежище

— Но това не е никаква магия — отвърна Дризт, — а просто способност. Всички мрачни елфи, дори тези от простолюдието, могат да създават кълба от мрак. Не е чак толкова трудно.

Монтолио обмисли казаното за момент. Нямаше никакъв опит с мрачните елфи преди Дризт да влезе в живота му.

— Какви други „способности“ владееш?

— Вълшебен огън — отвърна Дризт. — Той е част от…

— Знам за заклинанието — прекъсна го Монтолио. — Често се използва от горските жреци. И това ли могат да правят всички елфи?

— Не знам — отвърна искрено Дризт. — Мога и да левитирам. Само благородниците са способни на това. Страхувам се обаче, че силата ми ме напуска, или скоро ще го направи. Тази способност започна да се губи откакто излязох на Повърхността, както и силата на моя пиуафуи, на ботушите ми, както и на изработените от елфите ятагани.

— Опитай да левитираш — подкани го Монтолио.

Дризт се концентрира за един дълъг момент. Усети как се изпъва, после се повдигна от земята. Но докато го правеше, теглото му се върна и той отново стъпи на краката си. Успя да се издигне на не повече от шест сантиметра.

— Внушително — промърмори Монтолио.

Дризт само се засмя и тръсна гъстата си бяла коса.

— Сега мога ли да се върна да поспя? — попита той, отправяйки се към хамака си.

Монтолио имаше друга идея. Трябваше да проучи още своя спътник, за да разбере границите на магическите и другите му способности. Нов план се зароди в главата му, но щеше да го приведе в действие, преди да залезе слънцето.

— Чакай — нареди той на Дризт. — Можеш да почиваш по-късно, след залез-слънце. Сега ти и твоите „способности“ ми трябвате. Можеш ли да призовеш кълбо от мрак или ти трябва време, за да изречеш заклинанието?

— Няколко секунди — отвърна Дризт.

— Тогава вземи ризницата и оръжията си и ела с мен. Побързай. Не искам да пропускаме предимството на дневната светлина.

Дризт сви рамене и отиде да се приготви, после последва пазителя в северния край на горичката — един рядко използван район от целия комплекс.

Монтолио падна на колене и дръпна Дризт след себе си, посочвайки му малка дупка в една тревиста могила.

— Едно диво прасе се е заселило тук — обясни му той. — Не желая да го наранявам, но се страхувам да се приближа, за да установя контакт с него. Дивите прасета са ужасно непредсказуеми.

Измина един дълъг момент на мълчание. Дризт се чудеше дали Монтолио просто не изчаква прасето да се появи.

— Хайде, тръгвай — продължи пазителят. — И призови твоето кълбо от мрак точно пред входа на дупката, ако обичаш.

Дризт разбра и облекчената му въздишка накара Монтолио да прехапе устни, за да скрие усмивката си. Секунда по-късно областта пред тревистата могила изчезна в тъмнина. Монтолио направи знак на Дризт да се крие зад него и да влиза.

Дризт се напрегна — огледа се и се ослуша. Неочаквано пред него се разнесоха няколко пронизителни изквичавания, после се чу уплашеният вик на Монтолио. Елфът скочи и се втурна стремително напред, като почти се спъна в проснатия си на земята приятел.