Убежище

— Няма да дойда с теб — заяви Дризт накрая. Елфът наистина искаше да тръгне с мъжа, искаше да научи някои неща за този забележителен човек, но твърде много трагедии сполетяваха онези, които пресичаха пътя му.

Ниското ръмжене на Гуенивар му каза, че тя не одобрява решението му.

— Нося нещастие — опита се да обясни Дризт на стария човек, на пантерата и на себе си. — Ще си много по-доволен, Монтолио ДеБруши, ако стоиш далеч от мен.

— Това заплаха ли е?

— Предупреждение — отвърна Дризт. — Ако ме приемеш, ако дори ми позволиш да остана край теб, ще бъдеш прокълнат, както се случи с фермерите от селището.

Монтолио наостри уши при споменаването на далечното фермерско селище. Той бе чул, че едно семейство в Малдобар е било жестоко убито и, че пазителката Ястреборъката Чучулига е била повикана на помощ.

— Не се страхувам от проклятията — каза той, насилвайки се да се усмихне. — Преживял съм много… битки, Дризт До’Урден. Сражавал съм се в дузина кървави войни и съм прекарал цяла зима, затрупан в планината със счупен крак. Убивал съм великан само с една кама и… съм помагал на всяко животно на пет хиляди стъпки околовръст. Не се страхувай за мен. — И отново се усмихна лукаво. — Но всъщност — каза бавно той, — ти не се страхуваш за мен.

Дризт се почувства объркан и малко оскърбен.

— Страхуваш се за себе си — продължи мъжът непоколебимо. — Самосъжаление? Това не отговаря на храбростта ти. Пропъди го и ела с мен.

Ако Монтолио можеше да види смръщеното лице на Дризт, щеше да се досети за отговора му. Гуенивар го забеляза и се отърка силно в крака му.

От реакцията на пантерата пазителят разбра намеренията на елфа.

— Котката също иска да дойдеш с мен — отбеляза той. — По-добре ще е от пещерата — обеща Монтолио — и ще има по-добра риба, отколкото полусготвена риба.

Дризт погледна надолу към Гуенивар и пантерата отново го побутна, този път издавайки по-високо и по-настоятелно ръмжене.

Елфът остана непреклонен, напомняйки си жестокото клане във фермерската къща.

— Няма да дойда — отвърна той.

— Тогава трябва да те заклеймя като враг и пленник! — извика Монтолио, сваляйки лъка си в позиция за стрелба. — Този път котката ти няма да ти помогне, Дризт До’Урден!

Монтолио се наведе и усмивката му проблесна. Той прошепна:

— Котката е съгласна с мен.

Това беше твърде много за Дризт. Той знаеше, че старият мъж няма да го застреля, но очарованието на Монтолио скоро разтопи защитите на елфа, колкото и стабилни да изглеждаха.

Това, което той бе описал като замък, се оказа група дървени пещери, изкопани около корените на огромни и здрави вечнозелени дървета. Навеси от дървени клони осигуряваха защита и някак свързваха пещерите заедно. Една тясна стена от натрупани камъни опасваше целия комплекс. Когато приближи мястото, Дризт забеляза няколко дървени въжени мостове, обтегнати от дърво до дърво на различна височина, с въжени стълби, водещи до тях от нивото на земята и с арбалети, здраво закрепени на равни интервали.