Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
Корабокруширалият университетски преподавател беше като излязъл от нечий кошмар. Изглеждаше на петдесет или в началото на шейсетте, по-скоро нисък на ръст, но набит и очевидно в добро здраве. Шапката на главата му беше направена от грубо обработена кожа на диво прасе с все четината, но колкото и гротескно да изглеждаше, явно беше непромокаема, а имаше и висящо парче отзад, което да пази врата от стичаща се вода.
Под шапката — която Уинчестър захвърли безцеремонно настрани, докато нагласяше чайника върху огъня — косата му се беше превърнала в дълга и сплъстена сивееща маса със следи от неуспешен опит за подрязване. Кожата му беше силно загоряла, почти тъмнокафява на цвят, устните — сухи и напукани.
Наситеносини очи се взираха налудничаво над сплъстена брада, която скриваше долната половина на лицето му. Дрехите му бяха комбинация от кози кожи, парчета от старо корабно платно и някакъв вулканизиран материал от дъждобран или армейска мушама — всичко това „съшито“ с лиани и тънки ивици кожа, проврени през грубо пробити дупки, няколко дължини медна тел и тежък колан, който пристягаше целия ансамбъл в нещо средно между шотландска поличка и туника.
Коланът беше и единственият солиден елемент в безумната скърпена одежда на професора. Катарамата му беше пиринчена, кръгла и грижливо излъскана, със същия знак като на военноморския флаг — вариант на японското изгряващо слънце. На какво се беше натресла Фин, за бога?
Уинчестър клекна до огъня и се зазяпа в пламъците с безнадежден копнеж в очите. Въпреки състоянието на дрехите си, професорът изглеждаше в учудващо добра форма за човек, изхвърлен на непознат остров, с няколко скалъпени оръдия на труда и тръби за стрелички, с които да си осигури прехраната. Беше си истински подвиг и Фин изрази на глас възхищението си.
— Съветвам те да си събуеш дънките — тихо отвърна той.
— Моля? — възкликна стреснато тя.
— Току-що си вървяла половин час през джунглата на остров в море Сулу — поде той с онзи свой ужасен и леко маниакален смях. — Пиявици. Огромни и тлъсти. Бас държа, че поне пет-шест от тези приятели вече се угощават с кръвта ти.
Фин продължи да го зяпа, като се чудеше дали професорът не си прави майтап с нея. После скочи като ужилена, разкопчавайки в движение дънките си. Били правеше същото до нея. Уинчестър се усмихна, вдигнал високо вежди.
— Внезапно ми хрумна, че от доста време не съм виждал гола жена, особено хубавица като теб. А ти наистина си много хубава, скъпа. — После посочи бедрото й. — Ето двечки — каза. — Царство Animalia, тип annelida, клас clitellata, подклас hirudineda. А тези конкретни гадинки, които пируват с кръвта ти в момента, са кафяви Hirudo medicinalis, стандартна тричелюстна версия. Малки зъбки като бръсначи. И Дракула би се гордял с такива. Много добре изглеждат.
Фин погледна с ужас към бедрото си. Пиявиците бяха тлъсти, сегментирани, покрити със слуз гадинки, дълги по десетина сантиметра. Пулсираха слабо, изсмуквайки безболезнено кръвта й. Истината бе, че не усещаше абсолютно нищо.
— О, боже — прошепна тя и усети киселия вкус на стомашен сок в гърлото си. Имаше още една пиявица на другото й бедро и още няколко по прасците. Цялото й тяло се сгърчи конвулсивно, тя бръкна с една ръка в гащичките си и я извади ужасено. — Махнете ги! Махнете ги от мен!
— Какво да правим? — извика Били.
Уинчестър изглежда намираше паниката им за забавна.
— Според повечето експерти най-добре е да не се прави нищо. Когато се наситят, сами ще паднат. Някои ги горят с нажежени въглени или запалени цигари, но полза няма, дори обратното, защото от шока пиявиците връщат кръвта обратно, примесена със собствените им телесни течности, което е сигурен начин да се сдобиеш с цял куп неприятни инфекции. Може да ги натриеш със сол, но раните ще се подлютят и много ще те боли. Ако наистина искаш да ги махнеш, трябва да забиеш палец отзад на главите им — там се намира смукалото — а после да ги приплъзнеш настрани, докато се откачат.
Били заряза подутите черни гадини, полепнали по собствената му кожа, и се втурна да помогне на Фин за пиявиците, които тя не можеше да достигне, мяташе ги в огъня, където те се подпалваха със съскане и се превръщаха в малки овъглени купчинки. Докато Били и Фин се бореха с пиявиците, Уинчестър продължаваше с лекцията си за опасностите, които криела местната флора и фауна.