Господарка на Империята

— Цуранин, който предпочита порядките на Кралството.

Причината за притеснението на хадонрата стана по-ясна: макар Мара да бе променила традицията и да бе заклела останали без господар хора в служба на Акома, представата, че някой ще предпочете да остане без връзки с дом на чужд свят — нищо, че един от тези хора беше братът на Хокану Касуми, — беше твърде чужда за разбиране дори и за нея. А фактът, че такъв човек оглавява търговската делегация, правеше преговорите по-деликатни от обичайното.

Дългият вътрешен коридор най-сетне свърши при портик с колонада пред южната страна на къщата. Чакълената пътека, водеща към главния вход, минаваше успоредно и там, в сянката на стари дървета, чакаше свитата на гостуващия търговец, малка група носачи и десетима телохранители. Очите на Мара се разшириха. Отначало не забеляза, че има повече телохранители от обичайното, защото бяха толкова високи! По-внимателният оглед й показа, че всички са мидкемийци, достатъчно рядка подробност, за да накара дежурните стражи да поглеждат скришом към тях от постовете си. Откъслечни фрази от разговор на чужда реч стигнаха до ушите й и толкова познатият акцент я накара за миг да спре. Спомени за Кевин от Зюн нахлуха в ума й, докато кършещият от нетърпение ръце Джикан не й напомни за настоящите й задължения. Тя моментално се овладя и забърза в служебното крило към залата, където чакаше търговецът.

Мъжът седеше чинно под неофициалния подиум, към който Мара прибягваше, когато преговаряше с чужденци. До него лежаха подредени торби и кутии с мостри, а ръцете му лежаха на коленете му така, че да се виждат добре. Носеше великолепен копринен халат, видимо чужда изработка: лъскавината беше различна, а боите смесени в шарки, каквито изобщо не можеше да се видят в Цурануани. Ефектът беше дързък почти до безочливост, реши Мара, докато го гледаше с присвити очи и се приближаваше. Макар да се беше представил за търговец, този мъж се беше облякъл както се полагаше за най-високопоставен управляващ лорд в империята. И все пак не беше благородник: на мястото на обичайния знак на дома, извезан на пояса или рамото, се виждаше варварският символ на Ламът, подобно на куче същество, наречено вълк. Мъжът беше арогантен, реши Мара и позволи на Джикан да й помогне нагоре по ниското стълбище и до възглавничките й.