Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Цуранин, който предпочита порядките на Кралството.
Причината за притеснението на хадонрата стана по-ясна: макар Мара да бе променила традицията и да бе заклела останали без господар хора в служба на Акома, представата, че някой ще предпочете да остане без връзки с дом на чужд свят — нищо, че един от тези хора беше братът на Хокану Касуми, — беше твърде чужда за разбиране дори и за нея. А фактът, че такъв човек оглавява търговската делегация, правеше преговорите по-деликатни от обичайното.
Дългият вътрешен коридор най-сетне свърши при портик с колонада пред южната страна на къщата. Чакълената пътека, водеща към главния вход, минаваше успоредно и там, в сянката на стари дървета, чакаше свитата на гостуващия търговец, малка група носачи и десетима телохранители. Очите на Мара се разшириха. Отначало не забеляза, че има повече телохранители от обичайното, защото бяха толкова високи! По-внимателният оглед й показа, че всички са мидкемийци, достатъчно рядка подробност, за да накара дежурните стражи да поглеждат скришом към тях от постовете си. Откъслечни фрази от разговор на чужда реч стигнаха до ушите й и толкова познатият акцент я накара за миг да спре. Спомени за Кевин от Зюн нахлуха в ума й, докато кършещият от нетърпение ръце Джикан не й напомни за настоящите й задължения. Тя моментално се овладя и забърза в служебното крило към залата, където чакаше търговецът.
Мъжът седеше чинно под неофициалния подиум, към който Мара прибягваше, когато преговаряше с чужденци. До него лежаха подредени торби и кутии с мостри, а ръцете му лежаха на коленете му така, че да се виждат добре. Носеше великолепен копринен халат, видимо чужда изработка: лъскавината беше различна, а боите смесени в шарки, каквито изобщо не можеше да се видят в Цурануани. Ефектът беше дързък почти до безочливост, реши Мара, докато го гледаше с присвити очи и се приближаваше. Макар да се беше представил за търговец, този мъж се беше облякъл както се полагаше за най-високопоставен управляващ лорд в империята. И все пак не беше благородник: на мястото на обичайния знак на дома, извезан на пояса или рамото, се виждаше варварският символ на Ламът, подобно на куче същество, наречено вълк. Мъжът беше арогантен, реши Мара и позволи на Джикан да й помогне нагоре по ниското стълбище и до възглавничките й.
Все пак чужденецът имаше безупречно поведение. Когато Господарката се настани удобно, той се поклони и челото му докосна килимчето, на което бе коленичил. Задържа се достатъчно дълго, за да покаже най-дълбока почит, докато Джикан го представяше.
— Милейди, това е Джанайо, от град Ламът.
Джанайо се изправи изящно и се усмихна.
— Чест за твоя дом, Добра слуга. Добре ли си, лейди Мара?
Мара сведе глава.
— Добре съм, Джанайо от… Ламът.
Една подробност я порази. Този мъж носеше злато! Мара едва затаи недостойното ахване. Според един имперски едикт всички скъпоценности и лични вещи грижливо се описваха на влизане през разлома от Мидкемия. Търговци от варварския свят често се възмущаваха, когато конфискуваха ботушите им и им заемаха прости сандали, докато пътуват из империята. Но конфискуваните вещи винаги се връщаха при напускане. Имперската съкровищница беше научила груб урок, когато първата група мидкемийци се върна у дома без ботуши и икономиката на провинция Лаш се беше обърнала с главата надолу заради железните пирони, извадени от подметките и излети на центи.
Търговецът опипа верижката на шията си.
— Дал съм гаранция, че няма да оставя това тук, лейди Мара — заяви той, усетил, че го е забелязала. Това й напомни за цуранския му произход, тъй като на никой варварин нямаше да повярват, че ще спази думата си, ако бъде изкушен. Мидкемийците не изповядваха вярата в Колелото на живота, тъй че честта не ги задължаваше да се боят от загубата на благоволението на боговете.
Мара остана външно спокойна. Този мъж беше дързък! Макар такова украшение да представляваше скромна вещ за един заможен човек отвъд разлома, в Келеуан това беше равно на годишния приход на дребен дом. И този човек го знаеше. Публичният показ на такова съкровище беше добре пресметнато самохвалство. Мара зачака сдържано да види какво точно желае да спечели този търговец със сделката си.
След като прецени, че изтеклата пауза е достатъчна, за да му напомни къде му е мястото, тя го попита: