Защитения

– Аз ще ти ги прегледам, ако искаш – каза Джерал. – Ще ги постегна, ако не са прекалено зле, а ако са, лично ще доведа Пайтър.

Удари тежко с копието си в земята и изгледа изпод вежди защитника. Пайтър се ококори и закима в съгласие.

Джерал вдигна Роджър и го сложи върху грамадния си боен кон.

– Дръж се здраво, момче – каза той – сега ще те повозим!

Роджър се разсмя и се хвана за гривата на коня, докато Джерал и баща му поведоха конете към странноприемницата. Арик крачеше пред тях като човек, следван от слуги.

Кали чакаше на вратата.

– Джерал! – извика тя. – Каква приятна изненада!

– И кой е това? – попита Арик, а ръцете му зашариха бързичко, за да загладят косата и дрехите му.

– Това е Кали – каза Джесъм и когато блясъкът от очите на Арик не изчезна, допълни, – жена ми.

Арик изглеждаше сякаш не го чу, закрачи към нея и отметна назад многоцветното си наметало, за да се поклони.

– Приятно ми е, мадам – каза той и целуна ръката ù. – Аз съм Арик Сладкогласни, майстор жонгльор и пратеник на Негово Височество, Херцог Райнбек Трети, пазител на горската крепост, носител на дървената корона и Господар на цял Анжие. Негово Височество ще остане доволен да види такава красота, когато посети прекрасния ви хан.

Кали покри уста, а бледите ù бузи поруменяха в тон с червената ù косата. Отвърна му с неумел реверанс.

– Вие с Джерал сигурно сте изморени – каза тя. – Влезте и ще ви сипя малко гореща супа, докато приготвя вечерята.

– С най-голямо удоволствие, добра жено – каза Арик и отново се поклони.

– Джерал обеща да погледне защитите ни преди да се стъмни, Кал – каза Джесъм.

– Какво? – попита Кали, като отскубна погледа си от красивата усмивка на Арик. – Ами, хубаво, вие двамата вържете конете и се погрижете за това, докато аз покажа стаята на майстор Арик и започна вечерята – каза тя.

– Великолепна идея – отвърна Арик и ù подаде ръка, за да влязат заедно вътре.

– Ти дръж под око Арик, когато е около жена ти – промърмори Джерал. – Наричат го Сладкогласни, защото от неговия глас на всички жени им става сладко между краката, а досега не съм чувал да се е спрял пред брачен обет.

Джесъм се навъси.

– Роджър – каза той и го свали от коня, – я изтичай вътре и стой при мама.

Роджър кимна и се втурна нататък.

– Предишният жонгльор гълташе огън – каза Роджър. – Ти можеш ли гълташ огън?

– Това го мога – каза Арик, – а също и да го изплюя обратно като огнен демон.

Роджър запляска с ръце, а Арик се обърна да наблюдава Кали, която се наведе зад бара, за да му напълни халба с пиво. Беше си разпуснала косата.

Роджър отново подръпна наметалото му. Жонгльорът се опита да го свие далеч от ръцете му, но тогава Роджър задърпа панталона му.