Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
– Колкото му трябват – увери го Арик. – Лорд Джансън държи свещенослужителите в шах.
Джерал се изплю.
– Не е право така, хората на Създателя да се унижават заради този...
Арик вдигна предупредителен пръст.
– Казват, че дори дърветата имат уши за тези, които говорят срещу първия министър.
Джерал се навъси, но си прибра езика зад зъбите.
– Във всеки случай, едва ли ще си намери булка в Речен мост – каза Джесъм. – Няма достатъчно жени дори за нас самите. Трябваше да ида чак до Щурчов скок, за да намеря Кали.
– Мила моя, ти си анжиерка?
– По рождение, да – каза Кали, – но пастирът ме накара на сватбата да се закълна в Мливари. Всички в Речен мост полагат клетва пред Юкор.
– Засега – каза Арик.
– Значи е истина, това което се говори – каза Джесъм. – Райнбек идва да предяви претенциите си за Речен мост.
– Чак пък толкова! – каза Арик. – Негово Височество просто смята, че щом половината от жителите ви са с анжиерски корен, а мостът ви е построен и поддържан с анжиерска дървесина, значи всички ние би трябвало да имаме... – той огледа Кали, докато тя сядаше на стола си – по-близки отношения.
– Съмнявам се, че Юкор ще се разбърза да сподели Речен мост – каза Джесъм. – Разделящата река служи за граница между двете земи от хиляди години. По-скоро ще си хвърли короната, отколкото да отстъпи границата.
Арик сви рамене и отново се усмихна.
– Това е работа на херцозите и министрите – каза той и вдигна халбата си. – Малките хорица като нас не бива да се безпокоят за такива неща.
Слънцето скоро залезе и нощта се изпълни с остри, пращящи писъци, придружени от сияния, които бликваха при задействането на защитите и нахлуваха през кепенците. Роджър мразеше тези пронизителни звуци и крясъците, които ги следваха. Седна на пода и заудря все по-силно и по-силно по музкалната си играчка в опита си да ги заглуши.
– Ядроните са гладни тази нощ – каза замислено баща му.
– Разстройват Роджър – каза Кали и стана от мястото си, за да иде при него.
– Няма страшно – каза Арик и избърса устата си. Отиде до шарената си торба и извади калъф за цигулка. – Сега ще ги отпъдим тези демони.
Сложи лъка на струните и веднага изпълни стаята с музика. Роджър се смееше и пляскаше, страхът му изчезнал. Майка му пляскаше с него и заедно откриха ритъм, който да допълва мелодията на Арик. Дори Джерал и Джесъм запляскаха в такт.
– Хайде да танцуваме, Роджър! – засмя се Кали, хвана ръката му и го вдигна на крака.
Роджър се опита да следва стъпките ù, но се препъна. Тя го грабна в прегръдките си, разцелува го и го завъртя из стаята. Роджър се заля от смях.
Изведнъж се чу силен трясък. Лъкът на Арик се изплъзна от струните, когато всички се обърнаха и видяха тежката дървена врата да се тресе в рамката си. Прахоляк, изкран от ударите, се понесе лениво към пода.
Джерал пръв реагира. Големият човек тръгна с изненадваща бързина към копието и щита си, които беше оставил до вратата. В един сякаш безкраен момент всички останали замръзнаха втренчени в него, без да разбират какво се случва. Още един трясък и дебели черни нокти пробиха дървото. Кали изпищя.
Джесъм се втурна към огнището и грабна един тежък железен ръжен.
– Вземи Роджър и отивайте в скривалището в кухнята! – извика той, а думите му бяха прекъснати от рев иззад вратата.
Джерал вече държеше копието си и хвърли щита на Арик.
– Измъкни Кали и момчето! – изкрещя той, когато вратата се пръсна на трески и в стаята нахлу двуметров каменен демон. Джерал и Джесъм се обърнаха, за да го посрещнат. Съществото отметна назад глава и нададе вой, а малки, пъргави огнени демони се стрелнаха в къщата покрай него, заобикаляйки едрите му крака.
Арик пое щита, но когато Кали притича с Роджър на ръце за да се скрие при него, той я блъсна настрана, грабна шарената си торба и се втурна към кухнята.
– Кали! – извика Джесъм, като я видя да пада на пода. Тялото ù се изви така, че да предпази детето от удара.
– Да вървиш по ядроните, Арик! – прокле Джерал жонгльора. – Всичките ти мечти да станат на пепел!
Каменният демон го удари с опакото на ръката си и го запрати в отсрещния край на стаята.
Огнен демон се хвърли към Кали, докато тя се опитваше да се изправи на крака, но Джесъм го удари силно с ръжена и го повали настрана. Демонът се изтъркаля на пода и закашля огън, при което го подпали.
– Бягайте! – извика Джесъм, когато Кали се вдигна отново на крака. Докато майка му го изнасяше вън от стаята, Роджър видя над рамото ù как демонът плюе огън по баща му. Дрехите на Джесъм лумнаха и той изкрещя.