Защитения

– Вземи това и иди да си поиграеш, докато аз си поприказвам с прекрасната ти майка – каза той.

Роджър нададе възторжен писък, грабна играчката и изтича нататък, за да седне с нея на дървения под. Заудря летвичките в различна последователност и се радваше на ясните им звуци.

Кали се засмя като го видя.

– Един ден ще стане жонгльор – каза тя.

– Май няма голяма клиентела? – попита Арик и посочи с широк жест масите в общото помещение.

– О, на обяд беше претъпкано – каза Кали, – но по това време на годината нямаме много клиенти освен вестоносците, които идват от време на време.

– Сигурно е самотно занимание да се грижиш за празен хан – каза Арик.

– Понякога – отвърна Кали, – но си имам Роджър да ме занимава. Той ми е достатъчно голяма грижа, дори когато тук е тихо, а става същинска напаст, когато дойде сезонът на керваните. Кочияшите се напиват и пеят до малките часове, и го държат буден с врявата си.

– Предполагам, че и на теб ти е трудно да спиш на такъв шум – каза Арик.

– Трудно ми е – призна Кали. – Но Джесъм може да проспи всичко.

– Така ли? – попита Арик и сложи ръка върху нейната. Очите ù се разшириха и дъхът ù спря, но тя не се отдръпна.

Входната врата се отвори с трясък.

– Защитите са поправени! – извика Джесъм.

Кали ахна и отскубна ръката си от Арик толкова бързо, че разля пивото му на бара. Бързо взе парцал и почна да го попива.

– Само поправка, а? – попита тя със съмнение, забила поглед в тезгяха, за да скрие руменината по бузите си.

– Ни най-малко – каза Джералд. – Честно казано, имате късмет, че са издържали толкова дълго. Пооправих тези, дето бяха в най-окаяно състояние, но ще си поговоря с Пайтър сутринта. Ще го накарам да смени всяка защита в този хан преди залез слънце, пък ако трябва, ще работи под насоченото ми копие.

– Благодаря ти, Джерал – каза Кали и хвърли на Джесъм унищожителен поглед.

– Все още чистя торта от обора – каза Джесъм, – та затова вързах конете на двора в преносимия кръг на Джерал.

– Така е добре – каза Кали. – Измийте се, всичките. Вечерята скоро ще бъде готова.

– Възхитително – заяви Арик, докато пиеше несметни количества пиво с вечерята си. Кали беше опекла агнешки бут с подправки и поднесе най-хубавото месо на пратеника на херцога.

– Дали пък нямаш сестра, красива колкото теб? – попита Арик между два големи залъка. – Негово Височество си търси нова жена.

– Мислех, че херцогът вече си има жена – каза Кали и се изчерви, докато му пълнеше халбата.

– Има – изсумтя Джерал. – Четвърта.

Арик изпухтя.

– Страхувам се, че не е по-плодовита от предишните, ако са верни слуховете, които се носят из замъка. Райнбек ще продължи да си търси съпруги, докато някоя не му роди син.

– Може и да си прав за това – призна Джерал.

– Пастирите колко пъти ще му позволят да застане и да се врече пред Създателя „завинаги” – попита Джесъм.