Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
– Ще те нося, ако поискаш – каза Смит.
– Не ставай идиот – отвърна Бруна.
Половината село се беше събрало пред Свещния дом. Настъпи всеобщо облекчение, когато Бруна се появи, и шепот при вида на Лийша със скъсаната ù рокля и рани.
Старухата не обърна внимание на никого, проправи си път между хората и влезе направо вътре. Лийша видя Гаред и Стийв да лежат на болнични легла с влажни кърпи на очите си и преглътна доволната си усмивка. Бруна ù беше обяснила, че дозата пипер и вонливка, която им хвърли, няма да им нанесе трайна вреда, но се надяваше, че Дарси не разбира достатъчно, за да им го каже. Илона я изгледа свирепо от мястото си до тях.
Бруна отиде право при леглото на Анди. Той беше плувнал в пот и смърдеше. Кожата му беше пожълтяла, а препаската около слабините му беше изцапана с кръв, урина и изпражнения. Бруна погледна към него и се изплю. Дарси стоеше наблизо. Личеше си, че беше плакала.
– Лийша, развий билките – нареди Бруна. – Имаме работа за вършене.
Дарси изтича и се пресегне да вземе платното от Лийша.
– Аз мога да го направя – каза тя. – Ти самата изглеждаш на ръба на припадъка.
Лийша издърпа платното и поклати глава.
– Това е моето място – каза тя, развърза платното и го разгъна, за да открие многото джобове, пълни с билки.
– Сега Лийша е моят чирак! – извика Бруна, така че всички да я чуят. Погледна Илона право в очите и продължи. – Обетът им с Гаред е разтрогнат и сега тя ще ми служи седем години и един ден! Всеки, който има да каже нещо против това или самата нея, ще има възможността сам да си лекува болните.
Илона отвори уста, но Ърни я посочи с пръст.
– Мълчи! – изрева той.
Илона се ококори, закашля се и преглътна думите си. Ърни кимна и отиде при Смит. Двамата мъже отидоха в ъгъла и започнаха да си приказват нещо тихо.
Лийша изгуби представа за времето, докато работеше заедно с Бруна. Дарси без да иска бе срязала червото на Анди, докато се опитвала да изреже демонската гнилоч, и така го бе отровила със собствените му нечистотии. Бруна не спираше да ругае, докато се трудеше да поправи стореното, пращаше Лийша да чисти инструменти, да ù носи билки и да забърква отвари. Учеше я в движение, като ù обясняваше грешките на Дарси и какво е необходимо, за да се поправят, а Лийша слушаше внимателно.
Накрая, когато вече бяха сторили всичко по силите си, те зашиха раната и я бинтоваха в чиста превръзка. Анди потъна в упоен сън, но изглеждаше сякаш диша по-леко, а кожата му бе по-близко до естествения си цвят.
– Ще се оправи ли? – попита Смит, докато Лийша помагаше на Бруна да се изправи.
– Не и благодарение на теб или Дарси – сопна се Бруна. – Но ако лежи точно там, където е, и прави точно това, което му се каже, ще прескочи трапа.
На тръгване Бруна се отби покрай леглата на Стийв и Гаред.
– Свалете тези глупави превръзки от очите си и спрете да хленчите – сряза ги тя.
Гаред пръв изпълни нареждането и замижа на светлината.
– Аз виждам! – извика той.
– Разбира се, че виждаш, тъпа дървена главо – каза Бруна. – Селото се нуждае от някого, който да пренася тежки неща от едно място на друго, а кьорав няма да ставаш за тази работа. – Тя размаха тоягата си към него: – Но изпречиш ли ми се пак, слепотата ще се окаже най-малката ти грижа!
Гаред пребледня и кимна.
– Добре – каза Бруна. – А сега, кажи си правичката. Отне ли цветето на Лийша?
Гаред се огледа изплашен. Накрая погледът му се заби в земята.
– Не – каза той. – Това беше лъжа.
– По-силно, момче – сопна се Бруна. – Аз съм стара жена и ушите ми не чуват така, както преди.
По-силно, така че всички да чуят, тя попита: – Отне ли цветето на Лийша?
– Не! – извика Гаред, а лицето му почервеня повече, отколкото след лютящия прах.
Шепотът плъзна като огън из тълпата при тези думи.
Стийв вече си беше махнал превръзката и плесна сина си здраво по тила.
– Като се приберем, ще ти дам да видиш ядрони посред бял ден – изръмжа той.
– Не и в моя дом – каза Ърни. Илона го погледна ядно, но Ърни не ù обърна внимание и посочи с палец към Смит: – За вас двамата има стая в странноприемницата – каза той.
– Чиято цена ще си отработите – допълни Смит, – а до месец да сте се изнесли, дори за това време да сте издигнали само един навес.
– Абсурд! – каза Илона. – Не могат да работят за стаята си и да си построят къща за месец!
– Мисля, че ти си имаш свои грижи – каза Смит.
– Какво искаш да кажеш? – попита Илона.
– Иска да каже, че ще трябва да вземеш решение – отвърна Ърни. – Или ще се научиш да спазваш брачния си обет, или ще накарам пастира да го разтрогне и тогава ще можеш да се пренесеш при Гаред и Стийв под навеса им.