Защитения

Вратата се отвори рязко и бащата на Роджър влезе с купчина дърва в ръцете. Ръсеше парченца кора и кал, докато прекосяваше стаята.

– Джесъм! – извика жената. – Току-що изметох тук!

– Аз помагам мета! – заяви на висок глас Роджър.

– Точно така – съгласи се майка му, – а баща ти изпоцапа.

– Искаш да ни свършат дървата посред нощ, докато херцогът и антуражът му са горе? – попита Джесъм.

– Негово Височество ще дойде при нас чак след седмица – отвърна тя.

– Най-добре да си свършим работата сега, докато е спокойно в странноприемницата, Кали – каза Джесъм. – Кой знае колко придворни ще си доведе херцогът, които ще ни разиграват за щяло и нещяло, сякаш Речен мост е самия Анжие.

– Ако искаш да свършиш нещо полезно – каза Кали, – да знаеш, че защитите навън са се поолющили.

Джесъм кимна.

– Видях – рече той. – Дървото се е изметнало при последното застудяване.

– Майстор Пайтър щеше да ги подновява преди седмица – каза Кали.

– Вчера говорих с него – отвърна Джесъм. – Пратил е всички да работят на моста, но каза, че докато дойде херцогът, ще са готови.

– Аз за херцога не се притеснявам – каза Кали. – На Пайтър може едничката му грижа да е да впечатли Райнбек, та да получи някоя височайша поръчка, но аз лично се безспокоя за по-простички неща, като например дали семейството ми няма да посреща ядрони през нощта.

– Добре, добре – каза Джесъм, вдигнал ръце. – Отново ще поговоря с него.

– Човек би помисли, че Пайтър не е толкова заблуден – продължи Кали. – Райнбек дори не е нашият херцог.

– Той е единственият наоколо, който е достатъчно близо да ни прати помощ, ако ни се наложи – каза Джесъм. – Юкор пет пари не дава за Речен мост, гледа само вестоносците да преминават спокойно и данъците да идват на време.

– Ехо, събуди се! – каза Кали. – Ако Райнбек идва, то е защото също души за данъци. Ще започнем да плащаме и на двамата още преди Роджър да види ново лято.

– А ти какво предлагаш да направим? – попита Джесъм. – Да разгневим херцога, който ни е на ден път оттук, в името на онзи, до когото бием две седмици път на север?

– Не съм казала, че трябва да му се изплюем в лицето – каза Кали. – Просто не виждам защо е по-важно да го впечатлим, отколкото да поправим защитите на собствените си домове.

– Казах, че ще отида – каза Джесъм.

– Ами отивай де – отвърна Кали. – Вече мина обяд. И вземи Роджър със себе си. Може пък това да ти припомни кои са важните неща в живота.

Джесъм преглътна киселата си физиономия и клекна пред сина си.

– Искаш ли да идем да видим моста, Роджър? – попита той.

– На риба? – попита Роджър.

Обичаше да лови риба с баща си от моста.

Джесъм се разсмя и вдигна сина си на ръце.

– Не днес – каза той. – Майка ти иска да си поговорим с Пайтър.

Сложи го да седне на раменето му.

– Сега се дръж здраво – предупреди го той, Роджър се хвана за главата му и Джесъм се наведе, за да мине през вратата. Бузите му дращеха от наболата брада.