Повелителка на реките

Когато се прибираме след опозоряването на Болингбрук, откриваме, че покоите на херцогинята са празни, вратата на личния ѝ кабинет е широко разтворена, раклите с дрехите ѝ — преобърнати, бюфетите — претършувани, кутиите ѝ за накити липсват, а тя е изчезнала.

— Къде е херцогинята? — настойчиво се обръща съпругът ми към една от придворните ѝ дами.

Тя поклаща глава: плаче неудържимо.

— Замина.

— Къде замина?

— Замина — това е всичко, което тя може да каже.

— Бог да ни е на помощ, това дете е пълна глупачка — грубо казва Ричард. — Ти я попитай.

Хващам я за раменете.

— Ели, кажи ми, арестуваха ли нейна светлост?

Тя прави реверанс.

— Тя избяга, ваша светлост. Избяга да потърси убежище. Казва, че ще я убият, за да накажат съпруга ѝ, казва, че ще го унищожат чрез нея. Казва, че това е коварен заговор срещу него, който ще унищожи и нея. Казва, че кардинал Боуфорт иска да ги унищожи и двамата.

Обръщам се към съпруга си.

— Свято убежище?

Лицето му е мрачно.

— Да, но тя греши. Това няма да я спаси.

— Не могат да я обявят за вещица, ако се укрива на осветена земя и търси закрилата на Църквата.

— Тогава ще я обвинят, че е еретичка — казва той. — Един еретик не може да бъде закрилян от Църквата. Така че ако е поискала убежище, ще я обвинят в ерес; това е единственият начин да я измъкнат. Преди това може да са я обвинили в предсказване на бъдещето. Сега ще я обвинят в ерес. А ереста е по-тежко престъпление от предсказването на бъдещето. Тя ще се постави в по-лошо положение.