Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
С изминаването на месеците разбирам, че имам основание да се боя от херцогинята. Тя е навсякъде в двора, тя е първата дама на страната, кралица във всяко отношение, освен по име. Когато дворът е в Уестминстърския дворец, тя живее в покоите на кралицата и носи кралските накити. По време на процесиите върви точно зад краля. Отнася се към него с раболепна интимност, непрекъснато слага ръка на рамото му и му шепне на ухото. Единствено лъчезарната му невинност ги спасява да не изглеждат като заговорници, или нещо по-лошо. Неизбежно е, като вдовстваща херцогиня на Англия, да бъда постоянно в нейната компания, и знам, че не ѝ се нрави хората да ни сравняват. Когато влизаме на вечеря, вървя зад нея, през деня седя с дамите ѝ, а тя се отнася към мен с презрение, което не ѝ струва усилие, защото в нейните очи съм жена, пропиляла ценния актив на младостта и красотата си, захвърляйки го заради любовта.
— Можете ли да си представите да сте херцогиня с кралска кръв, а да се принизите дотолкова, че да се омъжите за скуайър от домакинството си? — долавям съскащия ѝ шепот към една от дамите ѝ, докато шия в покоите ѝ. — Що за жена би направила подобно нещо?
Вдигам поглед:
— Жена, която е срещнала най-прекрасния мъж, ваша светлост — отвръщам. — И не съжалявам, и не се съмнявам в съпруга си, който отвръща на любовта с любов и на предаността — с преданост.
Това е удар, насочен към нея, защото като метреса, превърнала се в съпруга, тя винаги със страх бди за друга метреса, която може да опита да повтори номера, който тя изигра на своята приятелка, графинята.
— Това не е избор, който аз бих направила — казва тя по-меко. — Нито пък избор, който една жена от благороден произход, мислеща за благото на семейството си, би направила.
Свеждам глава.
— Зная това — отбелязвам. — Но по онова време не мислех за семейството си. А за себе си.
В навечерието на Еньовден тя влиза в Лондон, придружена от лордовете и благородниците, радващи се на специалното ѝ благоволение, толкова величествена, сякаш е гостуваща принцеса. Като дворцова дама аз я следвам в свитата ѝ, и така, докато процесията лъкатуши из улиците, дочувам не дотам ласкави подмятания от гражданите на Лондон. Обичам лондончаните още от времето, когато самата аз влязох тържествено в града, и знам, че са хора, които лесно могат да бъдат омаяни от една усмивка, но също така лесно се дразнят при всеки признак на суетност. Пищната свита на херцогинята буди у тях присмех, макар че докато тя минава, докосват почтително шапките си, а после крият с тях ухилените си лица. Но след като тя отминава, надават ликуващ възглас за мен. Харесва им фактът, че съм се омъжила за англичанин, по любов, жените по прозорците пращат въздушни целувки на съпруга ми, който е прочут с привлекателността си, а мъжете по кръстопътищата подвикват пиперливи забележки към мен, красивата херцогиня, и казват, че ако толкова ми се нравят англичаните, може да пробвам някой лондончанин за разнообразие.
Гражданите на Лондон не са единствените хора, които хранят неприязън към херцогиня Елинор. Кардинал Боуфорт не изпитва добри чувства към нея; а е опасно да го имаш за враг. Не я е грижа, че е трън в очите му; тя е омъжена за престолонаследника, и кардиналът не може да направи нищо, за да промени това. Всъщност, мисля, че тя дори рискува да си навлече неприятности с него, в желанието си да го предизвика, за да се реши веднъж завинаги кой ръководи краля. Кралството се разделя на привърженици на херцога, и такива, които предпочитат кардинала; положението скоро ще достигне до критична точка. С това триумфално влизане в Лондон херцогинята предявява правата си.