Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— А къде са всички диаграми? — пита напрегнато съпругът ми. — Къде са сега?
— Дадох ги на херцог Глостър. — В безмълвието пред мен се разкрива ужасът на положението. — О, Ричард! Дадох всички диаграми и карти на херцог Хъмфри. Той каза, че тези неща го интересуват. Запазих само книгите, онези, които имаме у дома. Негова светлост ми остави книгите; всички уреди и другите съоръжения дадох на херцога. — Усещам в устата си вкус на кръв и осъзнавам, че съм обелила кожата на устната си. Докосвам с пръст смъдящата, разранена кожа. — Нима мислиш, че херцогинята може да е взела хороскопа на краля? Възможно ли е да го е използвала? Ще ме свържат ли с обвиненията, след като съм дала на съпруга ѝ диаграмата с хороскопа на краля?
— Може би — е единственият му отговор.
Чакаме. Лятното слънце припича безмилостно над града, говори се за чума в бедните квартали, близо до вонящата река. Непоносимо горещо е. Искам да се прибера у дома, в Графтън, при децата, но кралят е разпоредил всички да останат в двора. Никой не може да напуска Лондон, който се е превърнал в подобие на врящо гърне. Докато горещият въздух притиска града като капак, кралят чака, изтръпнал от тревога, съветниците му да разнищят заговора срещу него. Той е млад човек, който не може да търпи мисълта, че някой е против него, тя поразява издъно душата му. Той е отгледан от придворни и ласкатели, не може да понесе мисълта, че някой не го обича. Мисълта, че някой би могъл да използва срещу него черните изкуства, го изпълва с ужас, който не иска да признае. Хората от обкръжението му се боят и за него, и за себе си. Никой не знае какво би могъл да стори един учен като Роджър Болингбрук, ако е намислил да навреди. А ако херцогинята го е свързала с други мъже, вещи в тези занимания, нали те може да са подготвили заговор срещу краля, за да му навредят смъртоносно. Ами ако дори сега някаква тайна, ужасяваща магия се просмуква във вените му? Ами ако той се разбие като стъкло или се стопи като восък?
Херцогинята се появява на кралската маса в Уестминстърския дворец, седи сама, с ведро и усмихнато лице, от нея се излъчва непоколебима увереност. В задушната зала, където миризмата на месо от готварниците долита като горещ дъх, тя е хладнокръвна и невъзмутима. Съпругът ѝ е до краля в Шийн, опитвайки се да успокои младия човек, опитвайки се да възразява срещу всичко, казано от чичо му, кардиналът. Херцогът на Глостър настоява, че младият крал е обичан, обичан от всички, кълне се в живота си, че никога не е виждал хороскоп на краля; интересът му към алхимията е просто в служба на краля, билковата леха в Пенсхърст вече е била засадена под зодиакалните знаци, когато са пристигнали там. Не знае кой я е засадил — може би предишният собственик? Седя с дамите в покоите на херцогинята, шия ризи за бедните, и мълча, когато херцогинята внезапно се засмива без повод и заявява, че не знае защо кралят се бави толкова в двореца Шийн; че със сигурност би трябвало вече да дойде в Лондон, за да можем всички да потеглим на път към провинцията, и да се махнем от тази горещина.
— Мисля, че ще дойде тази вечер — обаждам се, без някой да ме е попитал.
Тя поглежда през прозореца.
— Трябваше да дойде по-рано — казва. — Сега ще го хване дъждът. Ще има такава буря!
Внезапно рукналият дъжд кара жените да изпискат: небето е надвиснало като криле на черна врана над Лондон, носи се тътен на гръмотевици. Прозорецът се разтриса и задрънчава от надигащия се вятър, а после един леден порив го разтваря широко. Някой изпищява, когато рамката се удря с трясък в стената, а аз се надигам, отивам до прозореца, улавям люлеещото се резе и го залоствам. Отдръпвам се рязко, когато над града блясва мълния. По пътя на краля с тътен се задава буря, след броени мигове по прозорците затрополява градушка, сякаш някой хвърля по тях камъчета, а една от дамите обръща бледото си лице към херцогинята и проплаква: „Буря над краля! Казахте, че буря ще се разрази над краля.“
Херцогинята почти не слуша; наблюдава ме как се боря с вятъра на прозореца, а после думите — обвинението — проникват в съзнанието ѝ; тя поглежда жената — Елизабет Флайт — и казва:
— О, не ставайте смешна. Гледах небето. Всеки можеше да види, че ще има буря.
Елизабет става от столчето си, прави реверанс и казва:
— Извинете ме, милейди…
— Къде отивате?
— Извинете ме, милейди…