Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Не можете да си тръгнете без мое позволение — казва херцогинята рязко. Но жената е преобърнала столчето си в бързината да стигне до вратата. Други две жени също се изправят, несигурни дали да побегнат или да останат.
— Сядайте! Сядайте! — изпищява херцогинята. — Заповядвам ви!
Елизабет отваря рязко вратата и излита от стаята, докато другите жени се снишават в столовете си, а една бързо се прекръства. Проблеснала светкавица внезапно придава мрачен и студен вид на сцената. Херцогиня Елинор се обръща към мен, с изпито и пребледняло лице.
— За Бога, просто погледнах небето и видях, че ще има буря. Не разбирам какво става. Просто видях, че се задава дъжд, това е всичко.
— Зная — казвам. — Зная, че това е всичко.
Преди да е изтекъл и половин час, в двореца залостват вратите и прозорците и всички твърдят, че това е призован от вещица вятър, който довявал смърт заедно с дъжда. След по-малко от ден младият крал оповестява, че леля му, херцогинята, няма право да се явява пред него. Оксфордският учен, приятелят на първия ми съпруг, който дойде да ни гостува в Пенсхърст, е разпитан от съветниците и се признава за виновен в ерес и магия. Излагат го на показ, като мечка, срещу която ще насъскат кучета. Бедният Роджър Болингбрук, който цял живот се е занимавал с наука, начетен човек, който храни огромна обич към загадките на света и на звездите, е покачен на сцена, подобна на ешафод, край кръста до църквата „Сейнт Полс“ в Лондон, и там един свещеник изнася проповед против него и против всички вещици и магьосници, спиритисти и еретици, които застрашават живота на краля и неговия покой, които се множат като язви в неговия престолен град, стремят се да влязат в страната през неговите пристанища, крият се в селата из провинцията и вършат дребни и по-големи злодеяния. Твърди се, че има хиляди коварни мъже и жени, домогващи се до черните изкуства, за да навредят на краля: билкари, знахарки, шарлатани, еретици, убийци. Кралят знае, че те са навсякъде, сред нас, с хиляди, и кроят коварните си заговори против него. Сега вярва, че е разкрил заговор в сърцето на своя двор, в сърцето на опасно амбициозното си семейство.
Всички преминаваме тържествено пред Болингбрук, обикаляме около него и ставаме свидетели на позора му, сякаш той е животно, доведено от брега на Африка, някакъв нов звяр. Той стои с наведени очи, за да не вижда любопитните лица, да не се налага да разпознава сред тях някогашните си приятели. Човекът, посветил живота си на учението, на размисли за хармоничната природа на света, сега седи на боядисан стол с хартиена корона на главата, заобиколен от инструментите и книгите си, сякаш е някакъв шут. Поставили са на земята пред краката му неговото табло за гадаене и няколко специално излети свещи. Открили са няколко диаграми, които показват разположението на планетите, и хороскопа, който твърдят, че е изготвил за херцогинята, по нейна молба. Открили са малък модел на земята и движещите се около нея планети. Открили са месингови калъпи за отливане на фигури, дестилационен уред за приготвяне на течности, и восъчните табли, използвани за извличането на парфюм от цветя. И, което е най-лошото от всичко, в краката му е поставено някакво ужасно създание от восък, подобно на зародиш, изхвърлен преждевременно от утробата.
Присвивам се, когато го виждам, а Ричард обвива около талията ми силната си ръка.
— Не го гледай — съветва ме той.
Извръщам поглед.
— Какво беше това?
— Било е восъчно изображение на краля. Идеята е на главата му да има малка корона, онази златна нишка е скиптърът, а малкият кръг е златното кълбо с кръста.
Лицето е разкривено, краката са безформени. Различавам очертанията на пелерината и малките точки там, където трябва да бъде яката от хермелин, но главата е почти разтопена.
— Какво са направили с него?
— Нагрели са го пред огън, за да се разтопи и разтече. Това щяло да накара силите на краля също да изтекат от тялото му. Искали са да бъде унищожен също така, както е щяло да се стопи неговото изображение.
Потръпвам.
— Не може ли вече да си вървим?
— Не — казва той. — Трябва да присъстваме, за да покажем отвращението си от тези престъпления.
— Отвратена съм. Толкова съм отвратена, че искам да си вървя.
— Дръж главата си изправена. Не спирай. Всички трябва да се убедят, че тъкмо ти си враг на подобни дела.
— Тъкмо аз ли? — изричам гневно. — Това е толкова отвратително, че ми призлява.
— Говори се, че херцогиня Елинор подмамила своя съпруг, херцога, да се ожени за нея с помощта на любовна отвара, така че той не могъл да ѝ устои. Говори се, че ти си направила същото, когато си била момиче, а негова светлост херцогът бил съкрушен от загубата на съпругата си Ан.