Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Ветлесен прикова поглед в снимката. Разтърка лице.
— Впрочем, видяхме от кабинета ви да излиза водещата на новините по „ТВ2“. Как ѝ беше името?
Ветлесен продължаваше да мълчи. За секунди лицето му посърна и видимо се състари.
— Обадете ни се, ако се сетите за „вратичка“ в закона за професионалната тайна.
Хари и Катрине тръгнаха към вратата, но Ветлесен побърза да ги спре.
— Утершен и Бекер доведоха децата за изследвания — призна той. — Нищо повече.
— Какви изследвания?
— За едно заболяване.
— Какво?
— Има ли значение?
— Ами добре тогава — Хари обърна гръб и тръгна. — Ще дойдете в полицията на разпит. Какво толкова?
— Почакайте!
Хари се обърна. Ветлесен, подпрял се на лакти, криеше лицето си с длани.
— Изследвахме ги за болестта на Фар.
— За какво?
— Болестта на Фар е рядко наследствено заболяване. Симптомите напомнят Алцхаймер. Болестта се характеризира с влошаване на паметта и умствените способности, както и скованост на движенията. Повечето пациенти, предразположени към болестта, забелязват първите симптоми след трийсетата си годишнина, но заболяването може да възникне и в детска възраст.
— Мм. Бирте и Силвия знаеха ли, че децата им страдат от този синдром?
— Подозираха за заболяването. Затова дойдоха при мен. Болестта на Фар се диагностицира трудно. И Бирте Бекер, и Силвия Утершен бяха ходили при други лекари, но прегледите не установили нищо. И двете жени споделиха, че въвели в „Гугъл“ симптомите на децата си. Резултатите от търсенето били главно статии с описание на болестта на Фар.
— И защо са се свързали с вас? Вие сте пластичен хирург.
— По случайност съм и специалист по синдрома на Фар.
— Как така по случайност?
— В Норвегия работят само около осемнайсет хиляди лекари. Знаете ли какъв е броят на всички открити болести? — Ветлесен кимна към дипломите на стената. — Преди време ходих на медицински семинар в Швейцария. Основно разисквахме нервната система, но програмата включваше и болестта на Фар. Познанията, които придобих по време на семинара, макар и повърхностни, се оказаха достатъчни да работя като специалист по синдрома в Норвегия.
— Какво друго можете да ни разкажете за Бирте Бекер и Силвия Утершен?
— Ами какво — Ветлесен сви рамене. — Веднъж годишно водеха децата си на преглед. Последния път направихме необходимите изследвания. Не установих обостряне на симптомите. С други подробности от живота им не съм запознат. Или по-скоро… от смъртта им.
— Вярваш ли му? — попита Хари, докато минаваха покрай пустите поляни.
— Не съвсем — отвърна Катрине.
— И на мен не ми вдъхва доверие — съгласи се той. — Предлагам да се съсредоточим върху доктора и да отложим за известно време пътуването до Берген.
— Не.
— Защо?
— Между случаите има връзка, знам го.
— Обясни ми.
— Колебая се как да се изразя. Може да ти прозвучи налудничаво, но ми се струва, че Рафто и Ветлесен се познават. Вероятно Рафто е успял да се покрие толкова години именно с помощта на доктора.
— И как именно?
— Много просто: направил си е маска за цял живот. С пластична операция.
— В клиниката на Ветлесен?
— Това би обяснило съвпадението, че две от жертвите са водили децата си при един и същи лекар. Ами ако Рафто е набелязал Бирте и Силвия точно в клиниката?
— Прибързваш с изводите — отбеляза Хари.
— Защо?
— Разследването на серийно престъпление прилича на подредба на пъзел. В началото събираш подобни парченца, въртиш ги и изчакваш търпеливо да разбереш къде ще паснат. В момента се мъчиш да ги натъкмиш насила.
— Исках да го изрека на глас, за да преценя дали звучи идиотски.
— Е, можеш да бъдеш сигурна.
— Това не е пътят към Управлението — изненада се тя.
Хари долови леко потреперване в гласа ѝ и ѝ хвърли бърз поглед. Изражението ѝ не издаваше нищо.
— Искам да сверя някои от показанията на Ветлесен с помощта на мой познат — обясни Хари. — Той го познава.
В бяла престилка и с обикновени жълти домакински ръкавици, Матиас посрещна Хари и Катрине в гаража на кафявата сграда, известна като Преклинично крило на болница „Гауста“.
Матиас им позволи да паркират на неговото запазено място.
— Предпочитам да се придвижвам с велосипед — обясни той.