Дългият път надолу

Еди беше най-гаден. Все едно че бяхме женени, а като вземех някоя книга, бе моят начин да му покажа, че имам главоболие точно преди да си легнем. И също като в брака, колкото повече бяхме заедно, толкова по-зле ставаше. Сега, като си мисля за това, след като вече не сме заедно, с времето нещата се влошаваха. Съзнавахме, че няма да се задържим като банда, по всяка вероятност и като приятели, затова и двамата бяхме обзети от паника. А колкото повече аз четях, толкова повече се паникьосваше Еди, защото, струва ми се, имаше някаква тъпа идея, че четенето ще ме тласне към някоя нова работа. Да, като че ли така става в живота. „Ей, ти харесваш Ъпдайк? Трябва да си готин пич. Ето ти работа в рекламната ни агенция, дето ще ти носи по сто бона“. През всичките години заедно говорехме за общите ни неща, а чак през последните месеци започнахме да забелязваме различията и те разбиха сърцата ни.

Всичко това е досадно дългият начин да обясня защо изперках, докато слушах Джес. Бях оставил зад гърба си банда, съставена от неграмотни агресивни диваци, и нямах намерение да се включа в нова. Когато си нещастен, май всичко на този свят — и четенето, и яденето, и спането — крие в себе си по нещо, от което ставаш още по-нещастен.

Кой знае защо си мислех, че с музиката ще бъде по-лесно, което, като знаете, че съм музикант, изобщо не беше умно разсъждение. Инвестирал съм много в книгите, докато целият ми живот бе инвестиран в музиката. Мислех си, че не мога да сгафя с Ник Дрейк, особено в зала, пълна с хора, които си падат по блус. Ако не сте го слушали… Леле, мой човек, той като че ли е събрал цялата меланхолия на света, всичката мъка на преебаните мечти, от които си се отказал, изсипал е всичко това в една малка бутилка и я е запушил с тапа. А когато започне да свири и да пее, вади тапата и ти усещаш миризмата. Притиснат си на мястото си като от стена, издигната от шум, но не е така — всичко е тихо, мирно и не смееш дори да дишаш, да не би да изплашиш звуците. Слушахме го, когато бяхме у Морийн, защото в „Старбъкс“ не можем да си пускаме музика, обаче у Морийн чуваш дишането на Мати, което е като още един допълнителен шантав инструмент. Та аз си седях и мислех, че това ще промени живота на тези хора завинаги.