Летният рицар
- Автор: Батчер Джим
- Серия: The Dresden Files #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504435
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Летният рицар». Краткое содержание книги:
И точно когато изглежда, че нещата няма как да станат по-зле, на сцената се появява Зимната кралица на феите. Тя му прави предложение, което Хари няма как да откаже, ако иска да се освободи от контрола на своята фея кръстница и – с малко повече късмет – да сложи край на гадната поредица от лошо стечение на обстоятелствата. Единственото, което трябва да направи, е да открие кой е убил дясната ръка на Лятната кралица – Летния рицар, и да изчисти името на Зимната кралица.
Задачата изглежда доста проста, докато Хари Дрезден не разбира, че съдбата на целия свят зависи от разрешаването на този случай.
Ший започнаха да се разотиват по масите си. Аз останах на мястото си и продължавах да мълча, макар че усещах върху себе си все повече погледи, когато безсмъртните сядаха по масите си и вдигаха искрящите си очи.
Изчаках всичките да насядат и тръгнах напред. Прекосих дансинга, стигнах до подножието на редовете и леко се поклоних.
– Зимната дама, предполагам?
Мейв ми се усмихна, при което й излязоха трапчинки, и помръдна по момичешки единия си крак.
– Точно така.
– Знаете ли като какъв идвам тук, лейди?
– Естествено.
Кимнах. Значи, никакви фронтални атаки.
– Вие ли организирахте убийството на Летния рицар?
В залата настана тишина. Погледите на Зимните Ший станаха напрегнати, враждебни.
Устните на Мейв се разтеглиха бавно в усмивка, която премина в тих, но бурен смях. Тя отметна глава назад, и останалите Ший се присъединиха към нея. Те се хилиха така поне половин минута и аз усетих, че лицето ми започна да се изчервява от раздразнение. Едва тогава Мейв махна небрежно с ръка и смехът послушно утихна.
– Звезди! – промърмори тя. – Направо обожавам смъртните.
Стиснах зъби.
– Това е чудесно – рекох. – Та вие ли организирахте убийството на Летния рицар?
– А ако бях аз, мислиш ли, че щях да ти кажа?
– Отклонявате се от отговора. Отговорете на въпроса ми.
Мейв вдигна пръст към устните си, сякаш за да предот-врати нова вълна от смях. После се усмихна и каза:
– Не мога да ти дам просто така такава информация, магьосник Дрезден. Тя е твърде ценна.
– Какво трябва да означава това?
Тя седна напред в трона, прекръсти крак върху крак с проскърцване на кожата и се облегна назад.
– Това означава, че ако искаш да отговоря на въпроса ти, ще се наложи да платиш за това. Колко е ценен този отговор за теб?
Скръстих ръце на гърдите си.
– Предполагам, че вече имате нещо предвид. Иначе защо ще пращате някого да ни доведе невредими тук?
– Бързо схващаш – промърмори тя. – Това ми харесва. Да, магьоснико. – Тя махна ръка към един свободен стол на масата от дясната страна на трона, на по-долното ниво. – Моля, седни – каза тя и зъбите й блеснаха ослепително. – Нека да сключим сделка.
Глава 15
– Искате да сключа още една сделка с Ший – казах аз. Не си направих труда да прикрия изумлението си. – Ако сега избухна в смях, нали няма да се обидите?
– И защо намирате думите ми за забавни?
Завъртях очи.
– Бога ми, лейди, нали точно заради това се забърках в тая бъркотия.
По устните на Мейв се плъзна лека усмивка; ръката й остана протегната към креслото, което стоеше до нейното.
– Не забравяйте, магьоснико, че сте дошли да искате нещо от мен. Няма да ви навреди да изслушате предложението ми.
– Това съм го чувал и преди. Обикновено преди да ме прецакат.
Мейв докосна зъбите си с върха на езика си.
– Всяко нещо с времето си, господин Дрезден.
Изсумтях.
– Да речем, че не ми се слуша.
В очите й се появи нещо, което внезапно направи лицето й студено и неприятно.
– Мисля, че ще е разумно от ваша страна да не ми се противопоставяте. Направо побеснявам, когато някой развали настроението на някое хубаво парти.
– Хари – промърмори Били, – тези хора ме карат да настръхвам. Ако тя смята да си играе игрички с теб, по-добре да си вървим.
Намръщих се.
– Да, така ще е най-разумно. Но това няма да ми даде никакви отговори. Ела.
Пристъпих напред и се изкачих по стъпалата към масата, която ми сочеше Мейв. Били ме следваше плътно. Мейв ме наблюдаваше през цялото време с проблясващи очи.
– Така – каза тя, след като се настаних. – Не е чак толкова опърничав, колкото твърдеше той.
Стиснах зъби, докато Били сядаше до мен. Към нас бързо се приближиха три ярки цветни светлини, които носеха сребърен поднос с кристална кана с вода и две чаши.
– Кой го е твърдял?
Мейв махна безгрижно с ръка.
– Няма значение.
Погледнах я с неприязън, но това като че ли не й нап-рави впечатление.
– Добре, лейди – казах аз – Говорете.
Мейв протегна лениво ръка. Между пръстите й се появи бокал с някаква златиста течност и докато я гледах, бързо се покри със скреж. Тя отпи от питието, каквото и да беше то, и каза:
– Първо ще ви назова цената си.
– Добре ще е да е с намаление. Предвид обстоятелствата не мога да ви предложа кой знае какво в замяна.
– Вярно е. Не мога да поискам правото над вас, защото кралица Маб вече го притежава. Но да видим. – Тя започна да потупва с пръст по устните си и каза: – Вашият потомък.