Летният рицар
- Автор: Батчер Джим
- Серия: The Dresden Files #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504435
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Летният рицар». Краткое содержание книги:
И точно когато изглежда, че нещата няма как да станат по-зле, на сцената се появява Зимната кралица на феите. Тя му прави предложение, което Хари няма как да откаже, ако иска да се освободи от контрола на своята фея кръстница и – с малко повече късмет – да сложи край на гадната поредица от лошо стечение на обстоятелствата. Единственото, което трябва да направи, е да открие кой е убил дясната ръка на Лятната кралица – Летния рицар, и да изчисти името на Зимната кралица.
Задачата изглежда доста проста, докато Хари Дрезден не разбира, че съдбата на целия свят зависи от разрешаването на този случай.
Което не отменяше факта, че са затворници на феите. Но това явно не беше проблем за тях. Музиката изпълваше огромната каменна зала, издухвайки прахта от скрития в сенките таван над дансинга.
В страната на залата срещу сцената имаше басейн с вода – или поне ми изглеждаше като вода. Само дето беше черна и неестествено неподвижна. Докато я наблюдавах, тя се размърда, сякаш отдолу нещо се движеше. Върху тъмната повърхност заиграха разноцветни отблясъци и изпитах силното усещане, че това не е вода. Или не само вода. По гърба отново ме полазиха тръпки.
Зад дансинга, в онази част на залата, която беше срещу мен, се издигаха платформи, всяка от които си имаше своя собствена маса с три или четири места, снабдена със слаба, зеленикаво светеща лампа. Всяка маса беше разположена по-високо от предишната, а на най-горната платформа седеше едно-единствено кресло, сребърно на вид. Блещукащата му облегалка беше изваяна във формата на снежинка. Креслото беше празно.
Барабанистът изсвири кратко соло и после всички инструменти освен един утихнаха. Музикантите с облекчение се облегнаха назад в столовете, някои от тях просто се стовариха на пода, но тромпетистът продължи да свири, докато Зимните Ший танцуваха. Това беше мъж на средна възраст, малко пълен и лицето му ставаше все по-румено с напредването на солото.
А после всички Ший спряха да танцуват едновременно и се обърнаха към сцената, наблюдавайки със светнали очи свирнята на тромпетиста.
Мъжът продължаваше да свири, но ми се стори, че нещо не е наред. Червенината на лицето му продължаваше да се сгъстява, а вените на челото и гърлото му започнаха да пулсират. Очите му се опулиха и той започна да се тресе. Миг по-късно музиката секна. Мъжът откъсна устни от тромпета и видях как се опитва да си поеме въздух. Безуспешно. След секунда потрепери, после застина и очите му се завъртяха. Тромпетът се изплъзна от пръстите му и той падна – първо на колене, после настрани, върху сцената. Очите му останаха отворени, но нефокусирани. Той потрепна още веднъж, изхъхри и застина.
Сред Ший се разнесе шепот и аз се огледах. Те отстъпваха настрани с поклони и реверанси, правейки път на някого. Към музиканта бавно се приближи една висока девойка. Чертите й бяха бледи, сияйни и съвършени – и изглеждаше като юношеско копие на Маб. Но с това приликата приключваше.
Тя изглеждаше млада. Достатъчно млада, за да накара един мъж да се почувства виновен заради непристойните си мисли, но и достатъчно голяма, за да направи трудно отхвърлянето на тези мисли. Косата й беше сплетена в няколко дълги плитки, всяка от които беше боядисана в различен цвят – от тъмнолилаво през бледосиньо и зелено до чисто бяло, така че се създаваше впечатлението, че косите й са изваяни от лед. Носеше тъмносини кожени панталони с цепки от прасеца до бедрото. Ботушите й бяха в същия цвят. Носеше бяла тениска, достатъчно тясна, за да си личат зърната на гърдите й под тънкия плат, върху който пишеше: ОТРЕЖЕТЕ МУ ГЛАВАТА. Беше завързала тениската си над пъпа, в който блестеше някаква сребърна дрънкулка.
Тя се приближи към падналия музикант плавно и грациозно, с небрежна чувственост, от която по гърба ми се спусна вълна на възбуда. Тя прекрачи през бедрата му, възседна го и лениво прекара дългите си, блещукащи нокти през гърдите му. Той не помръдна. Не въздъхна.
Девойката облиза устните си, изви ги в ленива усмивка, после се наведе и целуна трупа по неговите мъртви устни. Видях, че по тялото й премина тръпка на несъмнено удоволствие.
– Ето – промърмори тя, – виждаш ли? Никой не може да каже, че лейди Мейв не изпълнява обещанията си. Нали сам каза, че би умрял, за да ги изсвириш добре, клето създание. Точно така и стана.
Събралите се Ший въздъхнаха в хор и започнаха ентусиазирано да ръкопляскат. С все същата ленива усмивка Мейв ги погледна през рамо, след което се изправи и се поклони наляво и надясно в отговор на аплодисментите. Ръкоплясканията утихнаха, когато тя се отдалечи от трупа, изкачи се по редиците с маси и достигна до сребърния трон. Настани се върху него, извъртя се настрани и преметна крака през облегалката. Облегна се назад и се протегна с все същата ленива усмивка.
– Лордове и дами, нека да дадем на клетите ни музиканти малко време за почивка, за да възстановят силите си. Имаме посетител.