Летният рицар

– Запази отговора за себе си. Вече не ми е нужен.

– Не ти е нужен? – изненада се Мейв.

– Не ни е нужен? – попита Били.

Кимнах към Слейт и Джен.

– Наложи се да впрегнеш всичките си сили, за да го удържиш. Погледни се. Горивото ти почти се изчерпа от сблъсъка ти със собствения ти рицар. – Тръгнах да слизам по стълбите, последван от Били. – Освен това си немарлива, скъпа. Безразсъдна. Чисто убийство като това на Руел изисква план, а това не е в твоя стил.

Усетих как погледът й се забива в гърба ми като ледени игли. Не й обърнах внимание.

– Не съм ти дала позволение да си тръгваш, магьоснико – изрече тя с леден глас.

– Не съм го искал.

– Няма да забравя наглостта ти.

– Аз сигурно ще я забравя. Не е нищо особено. Хайде, Били.

Стигнах до двукрилата врата и излязох. Веднага щом и двамата се озовахме отвън, вратата се хлопна със силен трясък, който ме накара да подскоча. Възцари се внезапна, пълна тъмнина и аз започнах да се опипвам за амулета ми, докато сърцето ми подскачаше паникьосано.

Спектралната светлина от амулета ми показа първо изопнатото лице на Били, а след това и мястото непос-редствено около нас. Двукрилата врата беше изчезнала. На мястото й се виждаше само сива каменна стена.

Били издаде звук, имитиращ преглъщане. Поклати глава, зашеметен.

– Къде изчезнаха?

Допрях пръстите си върху каменната стена и я изследвах с магьосническите си сетива. Нищо. Просто скала, не илюзия.

– Да пукна, ако знам. Сигурно вратата е водела до някакво далечно място.

– Нещо като телепорт?

– По-скоро като временен вход до Небивалото – отвърнах аз. – Или пряк път през Небивалото към някое друго място на Земята.

– Доста напрегнато стана там вътре. Когато тя направи студа. Никога не съм виждал нещо такова.

– Немарлива работа – отвърнах аз. – Опитвайки се да озапти Слейт, тя вложи всичките си сили в играта с температурата. Дори дете щеше да се справи по-добре.

Били се засмя тихо.

– След всичко, което видяхме току-що, друг на наше място щеше още да трепери. А ти я оценяваш като руски съдия.

– Ами съди ме. – Свих рамене. – Тя е силна. Силата не е всичко.

Били ме погледна.

– Можеш ли да направиш същото като нея?

– Сигурно ще използвам огън.

Веждите му се изстреляха нагоре и на лицето му се изписа уважение.

– Наистина ли смяташ, че Мейв не е убийцата?

– Наистина – отвърнах аз. – Това убийство е направено така, че да изглежда като нещастен случай. Мейв очевидно има проблеми с контролирането на импулсивността си. Което не я прави точно методичен убиец.

– А Слейт?

Поклатих глава и сбърчих вежди.

– За него не съм уверен. Той е смъртен. Няма как да сме сигурни, че не ни е излъгал. Но аз намерих онова, което търсех, плюс още няколко неща в допълнение.

– Тогава защо се мръщиш?

– Защото получих само още повече въпроси. Всички ме карат да бързам. Феите не постъпват така. Те са практически безсмъртни и никога не бързат. Но и Маб, и Грималкин се опитаха да ме пришпорят. Мейв също се опита да ми приложи тактиката със сделката под натиск, сякаш нямаше време за нещо по-изтънчено.