Летният рицар
- Автор: Батчер Джим
- Серия: The Dresden Files #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504435
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Летният рицар». Краткое содержание книги:
И точно когато изглежда, че нещата няма как да станат по-зле, на сцената се появява Зимната кралица на феите. Тя му прави предложение, което Хари няма как да откаже, ако иска да се освободи от контрола на своята фея кръстница и – с малко повече късмет – да сложи край на гадната поредица от лошо стечение на обстоятелствата. Единственото, което трябва да направи, е да открие кой е убил дясната ръка на Лятната кралица – Летния рицар, и да изчисти името на Зимната кралица.
Задачата изглежда доста проста, докато Хари Дрезден не разбира, че съдбата на целия свят зависи от разрешаването на този случай.
Привидният гняв на Мейв се изпари. Тя се облегна на трона си със свити устни и спокойно, загадъчно изражение на лицето.
– Я виж ти. Очевидно не се хваща толкова лесно.
В тишината се разнесе нов глас, спокоен, с отчетлива мъжка дрезгавост.
– Казах ти, Мейв. Трябваше да се държиш учтиво. Всеки, който е обявил война на Червения двор, не би реагирал миролюбиво на натиск.
Говорещият влезе в балната зала през двукрилата врата и спокойно се приближи до банкетните маси и трона на Мейв.
Това беше мъж на около трийсет години, със средно телосложение, с височина около метър и осемдесет. Носеше тъмни дънки, бяла тениска и кожено сако. Тъмни, червеникави петна бяха опръскали тениската и половината му лице. Главата му беше покрита с едва набола тъмна коса.
Когато се приближи, успях да различа и други подробности. На гърлото му имаше клеймо. Белият белег във форма на снежинка изпъкваше ясно. Кожата на половината му лице беше червена и леко подпухнала, от същата страна липсваше половината вежда, а на скалпа му се виждаше петно във формата на полумесец, което бе напълно плешиво – беше обгорял, и то наскоро. Той стигна до трона, отпусна се на едно коляно, излъчвайки някаква спокойна дързост, и подаде една кутия на Мейв.
– Готово ли е? – попита Мейв с почти детинска нетърпеливост. – Защо се забави толкова?
– Не беше толкова лесно, както твърдеше ти. Но го направих.
Зимната дама грабна гравираната кутия от ръката му и очите й грейнаха алчно.
– Магьоснико, това е моят рицар, Лойд от дома Слейт.
Слейт ми кимна.
– Как сте?
– Нетърпелив – отвърнах аз, но му кимнах предпазливо. – Вие сте Зимният рицар?
– Засега да. Предполагам, че вие сте емисарят на Зимата. Задавате въпроси, разследвате и така нататък.
– Да. Вие ли убихте Роналд Руел?
Слейт едва не избухна в смях.
– Бога ми, Дрезден, не си губите времето, нали?
– Днес изпълних дневната си квота за неискрени любезности – отвърнах аз. – Вие ли го убихте?
Слейт сви рамене и отвърна:
– Не. Честно да ви кажа, не съм сигурен, че щях да успея да го убия. Той е в бизнеса по-дълго от мен.
– Той беше възрастен човек – отвърнах аз.
– Както и много други магьосници – посочи Слейт. – Можех да го притисна, да. Но да го убия, е нещо съвсем различно.
Мейв изсъска ядосано и звукът отекна със зловеща сила. Тя вдигна крак и изрита Слейт в рамото. Нещо изпука и силата на ритника запрати Зимния рицар надолу по стъпалата, към маса със седящи около нея Ший. Масата се преобърна и Ший, столовете и рицарят се изтъркаляха на всички страни.
Мейв се изправи на крака, отблъсквайки зеленозъбата Джен. После извади от гравираната кутия нещо, което приличаше на военен боен нож. Той беше покрит с някаква черна желатинова субстанция, наподобяваща изгорял сос за барбекю.
– Ти, глупаво животно – изръмжа тя. – Безполезно. Това е безполезно за мен.
Мейв запрати ножа по Слейт. Дръжката го удари в бицепса на лявата му ръка точно когато той успя да се надигне до седнало положение. Лицето му се изкриви от внезапна ярост. Слейт вдигна ножа, изправи се на крака и закрачи към Мейв с убийствен блясък в очите.
Мейв се изпъна и лицето й засия с внезапна ужасяваща красота. Тя вдигна лявата си ръка, сгъна безименния пръст и палеца си и промърмори нещо на някакъв бълбукащ, непознат език. Около пръстите й се появи синя светлина и температурата в стаята падна с около четирийсет градуса. Тя заговори отново, направи жест с китката си и запрати блещукащи синкави частици срещу Слейт.
Белегът във формата на снежинка внезапно засия и Слейт застина вцепенено на място. Кожата около клеймото посиня, после стана лилава и почерня, разширявайки се като гангрена, заснета на забавен каданс. От устните на Слейт се отрони глухо ръмжене и аз виждах как тялото му трепери в опитите си да продължи наред към Мейв. Той потръпна и направи още една крачка.
Мейв вдигна и другата си ръка, сгъна всичките си пръсти, с изключение на показалеца, и край мен профуча внезапен вятър, който беше толкова студен, че ми секна дъхът. Вятърът се завихри бясно около Слейт, развявайки пешовете на коженото му сако. По миглите и веждите му започна да се образува скреж. Лицето му, което освен гняв вече изразяваше и страдание, посърна и той отново застина на място.